Дори една чаша алкохол на ден качва риска от заболяване от 10 вида рак

Консумацията на алкохол отдавна се възприема като навик, който носи определени рискове за здравето, като общоприетото схващане е, че умереността може да ограничи вредните последици. Все повече научни данни обаче поставят под съмнение съществуването на безопасно ниво на прием на алкохол.

Ново мащабно обзорно изследване, ръководено от учени от University of Washington, анализира връзката между употребата на алкохол и 20 значими здравни състояния. Резултатите показват, че дори ниски количества алкохол могат да бъдат свързани с повишен риск от редица заболявания, особено онкологични.

Особено категорични са данните относно раковите заболявания. Анализът установява повишен риск при всички десет вида рак, включени в изследването, като неблагоприятна връзка се наблюдава дори при консумация под едно питие дневно.

Високата употреба на алкохол е свързана с повишен риск при всички 20 разгледани здравни състояния. Сред тях са различни видове рак, Type 2 Diabetes, Alzheimer's Disease, сърдечносъдови заболявания и респираторни инфекции.

Изследователите са прегледали 843 научни публикации, публикувани в периода 1963–2023 г. За всяко заболяване е приложена система за оценка от 0 до 5 звезди, която отчита силата и последователността на наличните доказателства за връзка между алкохола и съответното състояние.

„Науката за връзката между алкохола и здравето е действително сложна“, посочва Emmanuela Gakidou. „Що се отнася до рака, доказателствата са последователни и недвусмислени – рискът нараства при всяко ниво на прием на алкохол.“

Разгледани са общо десет вида рак, като при всички е установена неблагоприятна връзка с употребата на алкохол. По правило по-високата консумация е свързана с по-висок риск.

Дори нисък прием – под едно питие дневно – е асоцииран с повишена вероятност от развитие на рак на фаринкса, дебелото черво и ректума, хранопровода, млечната жлеза, черния дроб, панкреаса и простатата.

Употребата на алкохол е свързана също с по-висок риск от панкреатит, цироза и други хронични чернодробни заболявания. Наблюдава се и по-слаба, но отчетлива връзка между консумацията на алкохол и инфекции на долните дихателни пътища, както и туберкулоза.

По отношение на сърдечносъдовите, метаболитните и неврологичните заболявания резултатите са по-нееднозначни. За тези състояния доказателствата са оценени с една или две звезди. Анализът показва, че ниската до умерена консумация на алкохол е свързана с по-нисък риск от някои състояния, включително диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер.

Това е област, в която научните публикации от години представят противоречиви резултати относно възможните ползи от умерената употреба на алкохол. Според авторите са необходими допълнителни изследвания за по-категорични заключения.

„При някои кардиометаболитни заболявания и форми на деменция проучванията показват леко намаляване на риска при ниска до умерена консумация, но тези зависимости отслабват и се обръщат при по-високи нива на прием на алкохол“, обяснява Гакиду.

По думите ѝ резултатите не следва да се тълкуват като препоръка за консумация на алкохол, а като подробна карта на областите, в които доказателствата са силни, ограничени или противоречиви.

Авторите посочват и редица ограничения на анализа. Данните за консумацията на алкохол в разгледаните проучвания са базирани предимно на самоотчитане от участниците, което не винаги е надежден метод. Освен това между отделните изследвания съществуват значителни различия по отношение на контрола върху други фактори, влияещи върху здравето, като хранителни навици и тютюнопушене.

Въпреки това учените подчертават, че мащабът и обхватът на анализа го правят важен източник на информация за общественото здраве. Според тях използваният статистически подход е сравнително консервативен, което означава, че реалното неблагоприятно въздействие на алкохола може да бъде дори по-голямо от отчетеното.

Изследователите отбелязват също, че оценката на рисковете трябва да се разглежда в контекста на цялостната научна литература. Предишни проучвания са установили множество здравни ползи при хора, които са прекратили употребата на алкохол.

Авторите призовават за по-ясна и по-точна комуникация на рисковете, свързани с алкохола, както и за преразглеждане на препоръчителните нива на консумация, които се различават значително между отделните държави.

В публикуваната научна статия изследователите заключават, че съществуващите доказателства не подкрепят наличието на универсален праг на консумация на алкохол, който да осигурява максимални ползи за здравето при всички хора. Според тях препоръките за общественото здраве следва да бъдат съобразени с особеностите на отделните популации, както и с конкретната тежест на свързаните заболявания в различните възрастови и географски групи.

Изследването е публикувано в научното списание Nature Health.