"Потребителската такса, която се заплаща за вход при общопрактикуващите лекари изостава като цена. Обективно около 40 на сто е доплащането в болниците. При личните лекари това доплащане е замръзнало на ниво от 2013 г. За да има повишаване на таксата, трябва да имаме нов бюджет, ясна макрорамка на разходите в здравеопазването и аз не се наемам да дам ясен отговор на този въпрос.
Единствено мога да дам своята подкрепа към общопрактикуващите лекари, че това е нещо неизбежно, което трябва да се случи в най-скоро време", каза пред журналисти доц. Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, цитиран от БНР.
Това трябва да бъде записано и в Националния рамков договор, където все пак има и договорно начало, тоест НЗОК и МЗ трябва да бъдат част от този процес, допълни още доц. Тонев.
Според доц. Тонев от министъра на финансите зависи кога държавата ще започне да заплаща пълната осигуровка на групите, които тя осигурява. Действителността обаче е трудна - трябва да се постигне договореност това нещо да се случи, като обикновено от администрацията на МЗ винаги са по правило на страната на лекарите. Това е нещо , което трябва да се случи и цифрите да се подобрят в тази посока, поясни още доц. Тонев.
Председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание коментира и темата за качеството на медицинските услуги.
"Системите за оценка на качеството на медицинските услуги минават по два пътя - през законите за конкуренцията, което не е много добра система в сферата на медицината. По света качеството се измерва чрез изпълнението на медицинските стандарти по различните специалности. Изработването на стандартите минава през съсловните организации и Научните дружества в съответната област, които трябва да създадат документ, който да е валиден за всички лекари.
Имахме доста сериозен проблем с въвеждането на стандартите, такива документи бяха изработвани, много от тях бяха обжалвани в съда.
Трябва да се създаде ясна структура, част от изпълнителната власт, за това коя съсловна организация за колко време поема ангажимент да изработи качествен стандарт, който след това да бъде наложен и да няма лекари, които не покривайки стандарта, да могат да практикуват. Система, която ще изгражда качество и за в бъдеще. Защото в момента има написани стандарти в някои специалности, които не са признати, коментира още доц. Тонев.
По думите му стандартите ще бъдат публична информация, така че пациентите да могат да проверят какви са към дадения момент медицинските възможности при тяхното лечение.
Доц. Тонев посочи още, че в началото на управлението при 47- то НС са направили анкети сред младите лекари защо напускат, за да работят зад граница.
Изводът от проучването сочи, че заплащането не е единствената причина за отлива на млади лекари от страната ни, а вече значение има кариерното развитие и условията на труд.
"И затова у нас трябва да се променят и правилата и да е ясно, когато един студент започва своето образование какво го очаква след 5,10,15 години и това да стане устойчив модел. По този начин ще ги мотивираме, както и с адекватно заплащане спрямо европейския пазар", уточни още доц. Тонев.
Той каза също, че не оптимист, че предложените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от служебния министър на здравеопазването ще бъдат гласувани в Народното събрание, защото по думите му:
"Не съм оптимист, защото част от идеите на д-р Меджидиев включват лекарства, които са извън контрола на Позитивния лекарствен списък и СЕСПА. Тоест законово ние трудно ще можем да регулираме тези процеси.
Някои от липсващите лекарства липсват поради липса на доставки, липса на производство, като тези проблеми не могат да бъдат решени със законови промени в България", изтъкна още доц. Тонев.