Синдромът на Алиса в страната на чудесата засяга начина, по който се възприема света около себе си и може да изкриви усещанията за собственото тяло и пространството, което заема. Това състояние може да включва зрителни изменения, както и променени възприятия за реалността и времето.
Етиологията на синдрома не е напълно изяснена. Въпреки това е известно, че появилите се оплаквания в резултат на неврологични заболявания са по-характерни при напреднала възраст, докато в детска възраст по-честата причина за синдрома са енцефалитите.
В някои случаи синдромът на Алиса в страната на чудесата може да бъде резултат от прием на медикаменти, както и на различни халюциногенни субстанции.
Други предполагаеми причини за това нарушение включват инсулти, мозъчни тумори, аневризми, епилепсия, мигрена, офталмологични нарушения, някои психиатрични разстройства, като депресия или шизофрения, някои инфекции, като лаймска болест, грип H1N1, Coxsackievirus B1, както и болестта на Кройцфелд-Якоб.
Характерните оплаквания на синдрома на Алиса в страната на чудесата обикновено се дължат на структурни и функционални нарушения в сензорно-перцептивната система, която е изградена от усещания, възприятия, представи за околния свят и въображение. Най-честите от тях са микропсията и макропсията, пише puls.bg.
Микропсията е зрително нарушение, при което обектите изглеждат по-малки от колкото са в действителност, докато при макропсията е обратното - те са привидно по-големи.
Общото между отделните симптоми на синдрома на Алиса в страната на чудесата е, че в основата им стои изкривяването на сетивното възприятие, а не появата на халюцинации или някакви илюзии.
Халюцинациите са възприятия, които се появяват при липса на подходящ стимул от външния свят, като глас, чут при липса на звуково дразнение, или забелязан предмет, който не е там. Илюзиите от друга страна имат източник във външния свят, макар и такъв, който е погрешно възприет или погрешно интерпретиран.
Подобно на излюзиите, изкривяванията на сетивата са резултат от сензорни възприятия, които включват много специфични промени в конкретни аспекти от наблюдаваната околна среда.
Пример за такъв вид изменения е фактът, че пациентите често възприемат всички прави линии като вълнообразни - дисморфопсия, всички вертикални линии като наклонени - плагиопсия, всички неподвижни обекти като движещи се - кинетопсия, или всички очи като неестествено големи - просопометаморфопсия.
Обикновено продължителността на оплакванията при този синдром отшумяват в рамките на няколко минути или дни. Въпреки това са отбелязани и случаи, в които те персистират с години или дори цял живот.
Лечението на синдрома на Алиса в страната на чудесата изисква участието на мултидисциплинарен екип, чийто състав се определя от проявилата се симптоматика.