Случвало ли ви се е да посетите непознат град, но да имате усещането, че сте били там и преди? Или да се срещнете за първи път с човек, но да сте убедени, че вече се познавате? Тогава сте от хората, които са преживявали дежавю.
Френският философ Емил Боарак описва концепцията за "вече видяното" още през 1876 година. И оттогава учени и мислители се опитват да обяснят феномена. В Древна Гърция Платон го интерпретира като знак за предишен живот. През 20 век психоаналитикът Зигмунд Фройд описва дежавюто като спомен за неосъзната фантазия, съчетан с желание за подобряване на настоящата ситуация. Психиатърът Карл Юнг на свой ред смята, че то е свързано с колективното несъзнавано, а холивудските филми го представят като "грешка в матрицата".
Свръхестествено явление или напълно нормално?
"Тук изобщо не става дума за някакво свръхестествено явление. Усещането за дежавю е напълно нормално", казва Джеймс Джордано, професор по неврология в университета Джорджтаун във Вашингтон. "Дежавю представлява субективното усещане, че определени събития, дейности, мисли или чувства са се случвали и преди, макар че всъщност не е така."
Около 90 процента от хората са имали дежавю. А колкото повече остаряваме, толкова по-рядко ни се случва. Но какво го причинява?
"В действителност няма конкретна причина", казва проф. Джордано пред ДВ. "Мозъкът ни по принцип работи като времепространствена машина. Той регистрира всичко в настоящето ни и го свързва с преживявания от миналото. По този начин мозъкът ни може да прави и планове за бъдещето. Но се случва тези сигнали да се оплетат."
Когато мозъкът се обърка
Проф. Джордано смята, че този феномен може да е обвързан със структурата на междинния мозък - т.нар. таламус. Цялата информация, получена чрез слух, вкус или допир, трябва да премине през таламуса, за да достигне до най-външния слой на мозъка - кората. Там тя се интерпретира и обработва. "Ако скоростта на този процес малко се промени, преживяването ни в настоящето се усеща като нещо, което се е случило в миналото. Нашият мозък явно просто е объркал миналото с настоящето", обяснява експертът.
Родерик Спиърс от университета Браун е съгласен, че няма категорично обяснение на усещането за дежавю. Затова и за учените е трудно да правят еднозначни заключения. Една от популярните теории сред невролозите е за двойната неврологична обработка, според която информацията в мозъка се съхранява и извлича чрез два различни процеса. Например: Седите в хола си и четете тази статия. В същото време от кухнята долавяте аромата на вечерята, котката спи на дивана до вас, а телефонът ви известява, че сте получили съобщение. Всички тези усещания се смесват при преработката им и се запомнят като едно преживяване.
Ако има дори и минимално забавяне при обработката на тези данни, мозъкът интерпретира преживяването като две последователни събития. Според теорията така остава усещането, че едното от тях е вече познато.
Кои хора са по-предразположени да имат дежавю?
Теоретичният физик Мичио Каку е убеден, че дежавюто представлява разстройство на паметта, което се появява, когато "фрагменти, запаметени в мозъка, се оказват провокирани, когато се движим в среда, напомняща за нещо, което вече сме преживели".
Според други изследвания стресът също може да влияе. "Мозъкът работи по-добре, когато е отпочинал и пълен с енергия. Когато сте стресирани или имате тревоги, мозъкът се уморява. Тогава мозъчната дейност може леко да се промени. При такива обстоятелства не е необичайно да имате дежавю", обяснява проф. Джордано. Родерик Спиърс допълва, че образованите хора са по-склонни да изпитват дежавю. "Хората, които много пътуват, които помнят сънищата си и са с по-либерални възгледи, имат по-често дежавю", казва професорът.
Може ли дежавюто да е симптом за нещо опасно?
Сигнал ли е дежавюто за психични проблеми? "В никакъв случай", казва проф. Джордано. И все пак: ако имате дежавю многократно в месеца, трябва да потърсите медицинска помощ, съветва Спиърс. Дежавюто може да е симптом на по-сериозни проблеми и в тези случаи: ако е съпътствано от загуба на съзнание или от необичайно състояние, подобно на сън. "Трябва да се следи дали дежавюто продължава повече от няколко секунди и дали човек има трудности да различава реалното от нереалното", допълва експертът. "Повишеният сърдечен ритъм или чувството на тревожност също са повод за преглед при лекар", казва още той.
В редки случаи дежавюто може да е признак дори за епилептичен припадък. "Повечето припадъци възникват в темпоралния лоб. Те се задействат, когато темпоралният лоб е претоварен и човек все още е в полусъзнание, а не в пълно безсъзнание. Това може да доведе до усещане за дежавю", обяснява Спиърс.
Автор: Апарна Рамамурти