Ново проучване на Държавният университет в Аризона показва, че хората, които следват режим на периодично гладуване и протеинов режим, който включва равномерен прием на протеини през деня, са с по-добро здраве на червата, намаляване на теглото и по-добри метаболитни реакции. Тези ползи са значително по-големи от тези, наблюдавани при простото ограничаване на калориите.
Откритията, съобщени в списание Nature Communications, биха могли да допринесат за по-доброто разбиране на връзката между чревния микробиом и метаболизма и да подобрят стратегиите за справяне със затлъстяването.
Изследователите сравняват ефектите на две нискокалорични диетични интервенции: здравословна за сърцето диета с непрекъснато ограничаване на калориите (въз основа на препоръките за хранене на Министерството на земеделието на САЩ) и режим на ограничаване на калориите, включващ периодично гладуване и протеинов режим.
Проучването е проведено с 41 лица с наднормено тегло или затлъстяване за период от осем седмици. При лицата от групата с периодично гладуване и протеинов режим се наблюдава намаляване на симптомите на стомашно-чревни проблеми и увеличаване на разнообразието на чревната микрофлора в сравнение с лицата от групата с ограничаване на калориите.
Протоколът за периодично гладуване увеличи полезните микроби в червата, които са свързани с по-стройно тяло и подобрено общо здраве. Освен това той повишава нивата на определени протеини (цитокини) в кръвта, свързани със загубата на тегло, както и на аминокиселинни вторични продукти, които подпомагат изгарянето на мазнините.
Периодичното гладуване е модел на хранене, който циклично преминава между периоди на гладуване и хранене. Методът напоследък набира популярност заради потенциалните си ползи за здравето, включително загуба на тегло, подобрено метаболитно здраве и засилена мозъчна функция.
"Като се има предвид местоположението на чревната микробиота и постоянното ѝ взаимодействие с храносмилателния тракт, през последните няколко години придобиваме по-задълбочено разбиране за нейната ключова роля в реакциите на храненето", казва Алекс Мор, водещ автор на новото изследване.
"Макар и ограничено по продължителност и размер на извадката, това всеобхватно изследване—което включва анализ на чревния микробиом, цитокини, фекални късоверижни мастни киселини и метаболити в кръвта—подчертава сложното взаимодействие между диетата, метаболизма на гостоприемника и микробните общности."
Мор ръководи микробиомните и молекулярните изследвания, като оценява състава на чревните микроби, възпалителните молекули, наречени цитокини, SCFA (метаболити, получени от диетичните фибри, важни за регулирането на енергийния баланс) и метаболома.
Диета, микробиом и загуба на тегло
Чревният микробиом се отнася до разнообразната общност от микроорганизми, живеещи в стомашно-чревния тракт, включително бактерии, вируси, гъбички и други микроби. Наброяваща много трилиони организми, тази сложна екосистема играе решаваща роля за основните телесни функции и цялостното здраве.
Чревният микробиом помага за разграждането на храната, производството на витамини и подпомага усвояването на хранителните вещества. Той играе роля в развитието и функционирането на имунната система, като предпазва организма от вредни патогени. И накрая, чревният микробиом силно регулира метаболизма, като оказва влияние върху телесното тегло, складирането на мазнини и инсулиновата чувствителност.
Доказано е, че ограничаването на калориите, периодичното гладуване (ограничаване на консумацията на храна до определени прозорци в някои дни) и протеиновият режим (контролиран прием на протеини при определени хранения) влияят на телесното тегло и състав, но ефектът на тези диетични модификации върху чревния микробиом досега не беше ясен.
"Здравият чревен микробиом е от съществено значение за цялостното здравословно състояние, особено за справяне със затлъстяването и метаболитните заболявания," казва Суейзи, главен изследовател на това проучване в ASU.
"Чревните бактерии оказват влияние върху начина, по който съхраняваме мазнините, балансираме нивата на глюкозата и реагираме на хормоните, които ни карат да се чувстваме гладни или сити. Нарушенията в чревната микрофлора могат да доведат до повишено възпаление, инсулинова резистентност и наддаване на тегло, което подчертава критичната роля на здравето на червата за превенция и управление на метаболитните нарушения."
В клиничното изпитване са участвали 27 жени и 14 мъже, които са били с наднормено тегло или затлъстяване. Участниците са били разделени на две групи: едната спазва режима на периодично гладуване и протеинов ритъм, а другата се придържа към здравословна за сърцето диета с ограничени калории. Двете групи са наблюдавани в продължение на осем седмици за промени в теглото, телесния състав, състава на чревния микробиом и плазмените метаболомни сигнатури.
Участниците, които следват режима на периодично гладуване и протеиновия прием, отбелязват значително намаляване на чревните симптоми и увеличаване на полезните чревни бактерии, особено от семейство Christensenellaceae. Проучването също така установява, че тези микроби са свързани с подобрено окисление на мазнините и метаболитно здраве. За разлика от тях, при групата с ограничено количество калории се наблюдава увеличение на метаболитите, свързани с пътищата, свързани с дълголетието.
Въпреки че и двете групи са имали сходен среден седмичен енергиен прием, групата с периодично гладуване и протеинов режим е постигнала по-голяма загуба на тегло и намаляване на мазнините, като по време на изследването са загубили средно 8,81% от първоначалното си телесно тегло. За сравнение, тези, които са били на диета с ограничени калории, са загубили средно 5,4% от телесното си тегло.
Участниците, които са спазвали диетата с периодично гладуване и протеиново хранене, са намалили общото количество телесни мазнини, включително коремните мазнини и дълбоките коремни мазнини, и са отбелязали увеличение на процента на чистата телесна маса.
Проучването подчертава потенциала на диетите с периодично гладуване и протеиновия интервал за подобряване на чревното здраве и управление на теглото. Макар че са необходими допълнителни изследвания, тези резултати предлагат обещаващ път за създаване на ефективни диетични интервенции при затлъстяване и свързаните с него метаболитни нарушения.
"Чрез идентифициране на промени в специфични микроби, функционални пътища и свързани метаболити, това направление на работа обещава персонализирани здравни стратегии, тъй като можем по-добре да адаптираме хранителните режими за подобряване на чревната функция и метаболитните резултати," казва Мор.