Мистерията "Петрохан" се заплита

Случаят с откритите тела на трима души край хижа в района на прохода „Петрохан“ повдига сериозни въпроси за начина на извършване на престъплението, възможните версии за мотива и дейността на хората, обитавали обекта. Това коментираха в студиото на „Здравей, България“ по Нова ТВ бившият директор на отдел „Издирване“ в МВР и криминален психолог Красимир Занев и Димитър Куманов от сдружение „Балканка“.

По думите на Красимир Занев към момента е ясно, че трите жертви са с огнестрелни рани в областта на главата, по-точно в слепоочията. Те не са били криминално проявени и не са попадали в полезрението на полицейските служби.

„Предстои аутопсия, която по категоричен начин ще даде отговор дали са употребявали алкохол или наркотици, в какви количества, както и с какво оръжие са били убити“, посочи Занев. Според него съдебно-медицинската експертиза ще покаже дали намереното оръжие отговаря на раните или е използвано друго, което е ключово за изясняване дали става дума за външна намеса или за по-специфичен сценарий, включително и ритуално убийство – една от разглежданите версии.

Занев обясни, че още на ранен етап може да се направи анализ дали две от жертвите са били убити от третата, която след това се е самоубила, или се търси четвърто лице. „Значение има разположението на телата, разстоянието до оръжията и фактът, че те са законно притежавани“, уточни той.

Бившият полицейски ръководител обърна внимание и на факта, че собственикът на хижата Ивайло Калушев и още едно лице са в неизвестност и са обявени за издирване. Според него обектът е бил с ограничен достъп, ограден и оборудван с видеонаблюдение.

Според местни жители в хижата от години са се организирали лагери с деца, наподобяващи скаутски. Занев подчерта, че към този момент не могат да се правят прибързани изводи за секта или престъпления срещу непълнолетни.

„При тежки престъпления винаги се работи по няколко версии. По всяка от тях се извършват конкретни действия, докато се сглоби цялата картина“, каза той и добави, че разследващите не могат умишлено да подвеждат, а са длъжни да проверят всички хипотези.

Според Занев големият въпрос е защо подобни изоставени или полуизолирани обекти не попадат по-рано във фокуса на службите. „След всичко, което се чу, тази хижа изглежда оперативно интересна“, заяви той, като уточни, че полицията разполага с механизми да следи сигнали за места, потенциално свързани с престъпна дейност.

По повод пожара в хижата Занев изрази мнение, че най-вероятно става дума за опит за заличаване на следи, макар телата да са открити извън сградата. „Трябва експертиза – откъде е тръгнал пожарът и каква е причината“, допълни той.

Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ разказа за сигнали още от 2022 г. от планинари, спирани от въоръжени мъже край хижата. „Хората са били връщани с обяснението, че територията е забранена“, посочи той.

По думите му около хижата е имало голяма заградена площ с електропастири, бариери, табели за забранен достъп и камери. Куманов твърди, че снимки на въоръжени „рейнджъри“, публикувани на сайта на организацията, са били заимствани от чуждестранни сайтове, което според него е създавало внушение за държавна или официална охрана.

Куманов обясни, че „Националната агенция за контрол на защитените територии“ е сключила споразумение с Министерството на околната среда и водите през февруари 2022 г., малко след регистрацията си. „В него се говори за регулаторни и контролни функции, което е абсурдно, защото такива могат да изпълняват само държавни органи“, заяви той.

По случая е имало проверки от Изпълнителната агенция по горите, която е установила незаконно заграждане, както и разследване от ДАНС, в рамките на което Куманов е давал сведения. По думите му организацията е създала за кратко време няколко структури с близки имена и цели, които са сключвали споразумения помежду си и с институции.

Куманов бе категоричен, че опазването на природата не може да се извършва чрез сплашване и въоръжена охрана. „Не можеш да убедиш някого, че пазиш природата, ако го застреляш, защото бере гъби“, заяви той.

Разследването по случая край „Петрохан“ продължава, като се очаква резултатите от експертизите да дадат по-ясна представа за случилото се и за ролята на всички замесени лица и организации.

Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“ уточни, че по време на сключването на т.нар. рамково споразумение между Министерството на околната среда и водите и „Националната агенция за контрол на защитените територии“ той е бил съветник за връзка с природозащитните организации, което му е дало възможност да се запознае с казуса отвътре.

„Тези хора не ни бяха познати. След сигнала на Димитър Куманов започнах да се интересувам и тогава видях споразумението“, разказа Ковачев. По думите му документът няма реална правна стойност и не упълномощава организацията да извършва каквито и да било контролни или охранителни дейности.

Той бе категоричен, че държавни функции, включително въоръжен контрол, не могат да бъдат делегирани на неправителствена организация, тъй като това противоречи на закона.

Ковачев заяви, че няма информация организацията да е била полезна с реална природозащитна дейност, като сигнали за бракониерство, незаконна сеч или други нарушения. Вместо това още при преглед на сайта ѝ са се набивали на очи сериозни проблеми.

„Самото име имитира държавна агенция, което създава илюзия у хората, че това е официален орган. По мое мнение това е противозаконно“, каза той. Ковачев потвърди и наличието на снимки с въоръжени мъже, маски, джипове и техника, които създават внушение за силова структура.

Според Ковачев след като е запознал ръководството на МОСВ със съдържанието на сайта, министерството е подало сигнал до прокуратурата, тъй като няма правомощия само да разследва подобни действия. Той не разполага с информация докъде е стигнала проверката, но отбеляза, че впоследствие въпросните снимки са били премахнати от сайта.

По думите му не е ясно дали проверката на ДАНС е последвала този сигнал или е започнала по друга линия, но самият факт, че службата се е ангажирала, показва, че дейността е излизала извън обичайното за едно НПО.

В последвалия коментар Красимир Занев заяви, че по негово лично мнение тримата убити и двамата издирвани са превишавали правата си, позовавайки се на рамковото споразумение.

„Едно е какво са правили, друго е, че са жертви на тежко престъпление“, подчерта той. Занев посочи, че разследването трябва да се води активно по т.нар. „горещи следи“, тъй като това увеличава шансовете издирваните лица да бъдат открити живи и да дадат обяснения.

Занев обърна внимание, че районът е труднодостъпен, но в същото време е бил наситен с камери, поставени от самите обитатели на хижата. По думите му разследващите вероятно вече са иззели нужните записи.

Той допълни, че е имало сериозни конфликти с местни ловни дружинки, дървосекачи с разрешителни, както и с жители на близките села, които не са били допускани да берат гъби и билки. Според него тези напрежения трябва да бъдат внимателно проверени като възможен мотив за престъплението.

В заключение Красимир Занев отправи апел за сдържаност и човечност. „Независимо от всички съмнения и превишени права, това са жертви на тежко криминално престъпление“, заяви той и изрази съболезнования към близките им.

По думите му разследването е в ранен етап, работи се по няколко версии и ще е необходимо време, за да се събере и анализира цялата информация. „Истината ще излезе, но не бива тя да бъде замествана със спекулации“, подчерта Занев.