5 Февруари, 2019 19:01 3 341 12

В България всичко е "по закон". И грабежът, и измамите

  • строежи-
  • дюни-
  • пясъчна ивица
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Тази дупка не е дупка, гласеше популярен милиционерски виц за дупчене на шофьорски талони. Сетих се за него, когато някъде чух някой да обяснява, че гората края Арапя всъщност не е гора.

Усетихте ли? През 90-те се борехме за хляб и знамена, сега се борим за пясъчни дюни. Марксист може да ви каже, че сме минали базата и сме около надстройката, други ще ви говорят за пирамидата на Маслоу (йерархична система, в която американският психолог Eйбрахам Маслоу подрежда потребностите на човека - б.ред.) или просто ще ви кажат, че сме преживели ценностната промяна към постмодерно общество. Че даже минаваме и следващ етап.

Освен за пари, минало и геополитика, вече защитаваме хабитата на пясъчната лилия. Разбира се, далеч не всички ние се вълнуваме от това. Но поне онази част от нас, която по-често говори от телевизионния екран. България плавно преживява своя преход към нормалност. Своя преход – така да се каже – от февруарски към юнски протест. Бавен, откъслечен, мъчителен и, меко казано, не всеобщ. Пиров преход, но все пак резултатен. И днес България разбира, че не ѝ се случва нещо особено оригинално. Просто вече създадохме капитализма (добър или лош), а сега вече се опитваме да моделираме резултатите. И това най-много личи в непосредствената ни среда за живот – населените места, зелените площи, морето, планините.

Вече не мислим толкова за права, колкото за правила

През 90-те и после мислехме за бурната инициатива, днес се мъчим да я обуздаем. Направихме гипсокартонени гета, сега се опитваме да им направим фасадите в един цвят. Тук идва и първото грамадно противоречие, с което тепърва все повече ще се сблъскваме – напрежението между собственост и правила: собственост срещу градоустройство, собственост срещу планиране, философия, визия. Насърчавайки частната собственост, фаворизирахме собственика и лашнахме махалото в посока към неговите права и щастие.

Днес, когато става дума за нашата среда за живот, вече мислим не толкова за права, колкото за правила. И тук ще ни сполетят нови и нови сблъсъци. Защото у мнозина е залегнала простата логика: мое е, следователно ще го правя каквото искам. Жива е щампата: частната собственост е свещена, неприкосновена и т.н. И искам да стисна оная десница, която успее да направи две - поне две - тераси в един и същ жилищен блок еднакви. Дори и санирането не успя.

Това е дори поколенчески проблем. Вчерашното общество мисли в собственост и йерархии, днешните млади все повече започват да мислят за споделяне и за мрежи. Това са два различни езика и погаждането им няма да е лесно. Защото освен собственост, инвестиции и работни места има и градоустройствени режими и обществен интерес. Които да кажат, че не може да има небостъргач тук, или два-три етажа уж „подпокривно“ пространство там. Там е работата, че и двата езика са верни – и бизнесът има своите основания и законови вратички, и защитниците на ансамбловото звучене имат своя красив разказ.

Всичко е "по закон"

И тук идва друг, още по-сериозен, проблем. Някак лесно е да кажем „нужно е да спазваме правилата и животът ще е хубав“. Но не е. Голяма част от гадостите в ежедневната ни среда за живот са си съвсем по правилата. Добутани са да изглеждат по закон; намерена е законовидната им форма. Презастрояването на зелените площи в градовете си е по закон. Абсурдната реституцията – също. Възстановяването на „ниви“ между жилищни блокове – също. Върху които после се появяват новите кооперации. Заменките по морето – също. И инвеститорите са прави да търсят интереса си. Не е луд онзи, който яде зелника.

В тъмните времена на прехода се появиха нарочно и порочно родени, лобистки, откровено наивни, или зловредни текстове. Законност срещу справедливост – това е истинското противоречие днес. Колко пъти сте чували фразата „всичко е по закон“? Само в последните дни около строежите по морето – около десет пъти. И – разбира се – законът е толкова разтеглив, че винаги можеш да прикриеш срамотиите с него. Или пък винаги ще има за какво да се хванат властите и да ти спрат строежа – ако се събуди обществен гняв.

И това е по-неприятното противоречие от иначе класическото „растеж срещу природа". „Растеж срещу природа" е нещо, което отдавна не ни учудва. Банално е. Ясно е, че интересите на бизнеса и на защитниците на природата често са антагонистични. Още по-баналното е, че големият бизнес и голямата политика са свързани. И екопротестите понякога са толкова наивни в представата си, че нещо друго е възможно. Разбира се, че е възможно нещата да са и по-добре. Но в крайна сметка няма сила на света, която да отдели голямата собственост от голямата политика. И добре се вижда, че и в страните, които са най-ярки жалони на Западния свят, това правило също важи.

Нужно е друго, централно решение

Собственост срещу планиране, законност срещу справедливост, природа срещу растеж. Вижда се, това са възли, които нямат разплитане. Става само с разсичане. Как? Очевидно е нужно бързо осъвременяване на законовата база. Нужно е централно решение, което да догони новите реалности. Често става така – законите трябва да настигат обществените отношения.

Казвам го като човек, който более за различни каузи из страната. Има тонове гори, които на книга не са гори, тонове градски паркове и зелени междублокови пространства с детски площадки, които на книга са частни парцели с готовност за строеж. И хората го разбират, едва когато видят машините пред блока си. Очевидна е нуждата от спешна промяна в законодателството, която да въведе нови дефиниции за фактическа зелена площ, гора, дюна и т.н. Ако е нужно – мораториум на всякакви инвестиционни намерени в такива точки, докато се изработи новата законова база. И – вероятно – ще е нужен и по-мащабен фонд за изкупуването на подобни терени. За да има справедливост и за коректни собственици и инвеститори.

В момента общини търсят варианти за замени на парче или измислят други креативни решения, за да запазят зелени площи, когато се надигне обществен гняв. Или пък се разчита на намеса на Борисов. После следват дълги шикалкавения в съда, където я някой юрисконсулт „забрави“ да защити публичния интерес, я интересът на собственици и инвеститори премине в пари. А съдебните решения някак си не са особено подвластни на обществения натиск. И така, уж някой проблем е решен, а след някоя година пак се явява, при това „изпран“ през съда. Ясно е, че е нужно базисно, структурно решение – през промяна в законите – което да помири инвеститори и публика. Защото в противен случай казусът с „Младост“ скоро ще ни се види като мил спомен.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Meganoob BG

    28 1 Отговор
    Е! Има едно нещо което е противоконституционно - нормалният живот.
  • 2 Tervel bitcoin

    33 0 Отговор
    Е нема друга такава държава
  • 3 Петър

    30 0 Отговор
    Естествено че е по закон и никой нищо неможе да им каже на тия тикви,а аз на същите тия тикви ще им кажа че са меки китки и нищо немогат да ми направят по закон.
  • 4 България

    14 2 Отговор
    е правова държава, с компетентни и морални юристи, правото е издигнато на пиедестал, населението винаги пази законите, всички са щастливи поради този правов ред. И поради тези изводи правото трябва да стане безплатно и задължително за всеки български гражданин!
  • 5 Ianek

    25 0 Отговор
    Големият проблем е, че в България няма богати хора, които да са патриоти. Ако имаше щяха да формират партия, за която хората да гласуват и да се елиминират веднъж и завинаги ГЕРБ и БСП.
  • 6 Калинка от Герб

    12 1 Отговор
    В България всичко е "по закон". И грабежът, и измамите. Това е обществена тайна който плаща и се кланя на силните на деня просперира а обикновените страдат. Но стара поговорка казва ;Каквото си постелиш на това ще легнеш. След като се търпят разни управляващи през последните 30год. и се гласува по правилото че няма за кого да гласуваш от сегашните и ги търпиш макар и да си против политиката им ще сме на опашката в уж вашия ЕС. На нас ни трябват меко казано български националисти който милеят за род и родина не да се кланят на разни макрони и меркели който се имат за господари на ЕС.
  • 7 за съжаление

    11 1 Отговор
    у българинът, упраляващ или управляван, корупцията е заложена (с малки изключения) на генетично ниво. Той не е в състояние да спазва законите и правилата повече от няколко пъти. Вижте баналния пример с тютюнопушенето, масово се нарушава, от управлявсщи и управлявани. Българинът няма усещане за ред, дисциплина, справедливост и законност. Затова той не може да се ползва от благата и удобствата на цивилизацията. Липсват му няколко века еволюция в условията на цивилизация.
  • 8 XXXXXXX

    8 0 Отговор
    Грабежи и измами по ЗАКОН не съществува никъде по света !!!!!
    Но за жалост в България е така !!!! Време е в тая държава да се формира нова партия , която да отговаря на народа !!! НЕ КРАДЛИВА, ЗДРАВИ ЗАКОНИ . Която да тласне България напред !!! Това Герб,Бойко , бсп,БКП ,нинова и мн.др. Е голям СМЕТ. КРАДЦИ И ИЗМАМНИЦИ НЯМАТ МЯСТО В БЪЛГАРИЯ.
  • 9 Хъво

    9 0 Отговор
    През 90 те имаше мафия а сега ни управлява директно тя
  • 10 Заглавието

    5 0 Отговор
    Точно
  • 11 патриотъ

    3 0 Отговор
    И какъв е извода???Спешно сваляне на тази банда,която сега управлява и това безкръвно няма да стане!И ако не го направим,значи сме боклуци и си заслужаваме жалката съдба!
  • 12 Един

    0 0 Отговор
    Първане!
    Отиваш да познаваш защо ни направиха "демокрацията"!