Калин Манолов: Долу ръцете от данъците!

Долу ръцете от данъците! Това е най-подходящата препоръка, която бих отправил към иначе симпатичния ми с другите си действия финансов министър. Информацията на герберите от тази сутрин наистина е малко лъжлива, но решението е много погрешно. 15-процентният глобален корпоративен данък е своебразен "данък богатство" за фирми, и следващият редовен парламент не трябва в никакъв случай да го въвежда!

За това призова във "Фейсбук" Калин Манолов.

За какво става дума? На 1 юли 2021 служебното правителство е включило България в групата от 130 държави, които подкрепят идеята на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие дейността на транснационални корпорации с оборот над 750 милиона евро да се облага с минимум 15% корпоративен данък от 2023 г. Без знанието на политическите партии и зад гръба на бизнеса и обществото.
Защо служебното правителство е направило това, след като такива корпорации в България практически няма, щеше да е въпрос за 750 милиона евро, ако не беше съобщението от онзи ден, че се каним да влезем в еврозоната от 1 януари 2024. Подписът на България без съмнение е част от сделка да ни приемат в еврозоната по "политически причини". Затова е и още по-осъдително.

Чуйте аргументите на Г-7 отпреди месец: големите предприятия трябвало "да платят справедливия си дял.“ Ами те така или иначе го плащат, включително лично на политиците! Въвеждането на минимален корпоративен данък от 15 % "би сложило край на състезанието между държавите за по-ниски данъци". А защо държавите с по-високи данъци не ги намалят, вместо да принуждават тези с по-ниски данъци да ги увеличат?

Тогава състезанието може да стане за по-високи данъци, което очевидно е и целта.
Известно количество данъци е абсолютно необходимо, за да осъществява една държава основните си функции. И естествено те идват предимно от бизнеса. Въпросът е в мярката. Разумните данъци не са съществена пречка за производството - отнетите суми се компенсират от осигурените в замяна обществени дейности, които между другото защитават самото производство. Но колкото по-голям е относителният дял на данъците от националния доход, толкова по-силно се спъва производството и заетостта в частния сектор.
Когато едно търговско дружество не може да уравновеси загубите и печалбите си, то не разширява своите операции или разширява само тези, при които рискът е минимален. Старите работодатели не осигуряват повече работни места, или поне не колкото биха могли; потенциалните нови работодатели решават изобщо да не стават работодатели.

В крайна сметка на потребителите се отнема възможността да получават по-добри и по-евтини стоки в количества, каквито иначе щяха да са налице, а реалните заплати се държат ниски в сравнение с нивата, което иначе биха могли да достигнат.
Евентуалните загуби на бизнеса от повишения корпоративен данък където и да е по света, ще се понесат предимно от работниците и потребителите, чиито жизнен стандарт уж целят да задържат и повишат. Затова последните, заедно със заинтересования бизнес, трябва да се противопоставят на политиците. Защото днешните им идеи стават утрешна политика и другиденшна криза.

"Всеки е в пълното си право да урежда своите финансови дела така, че да плаща колкото се може по-ниски данъци. Никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-изгодния за Министерството на финансите начин. Плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг", отсъди Върховният съд в САЩ по делото Хенверинг срещу Грегъри от 1934 г. Европейският съюз никога не е бил САЩ, а и самите САЩ не са вече онези САЩ. Но здравият разум няма националност. Крайно време е поне веднъж и България да го прояви.

А който ми опонира, че идеята е подкрепена от 130 държави в света, бих му казал, че не е подкрепена от 76. И че милиарди мухи в света ядат фекалии, но хората въпреки това смятат, че мухите грешат.