Стрелбата с гранатомет през 2003 г. е полицейско беззаконие. Какво точно се е случило?

Държавата беше осъдена в Страсбург за смъртта на Тодор Димов Тодоров-Чакъра през 2003 г., който беше обстрелван с гранатомет в малка вила край Харманли по заповед на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов.

Медиите тогава не задават въпроси и ръкопляскат на новия Батман–Крали Марко, който постига пореден успех в борбата с престъпността.
Днес се оказва, че акцията по негова заповед е абсолютно беззаконие. Най-напред в МВР няма на въоръжение гранатомети. За атака срещу къщата са използвани армейски гранатомети РПГ, които са противотанково оръжие. Те най-вероятно са взети по устно нареждане от някое военно поделение и са използвани неправомерно, но никой не е предизвикал проверка по случая, за да докаже или опровергае това.*

Съмнителни са и обстоятелствата за смъртта и последните часове от живота на Тодоров-Чакъра. Полицейските шефове твърдят, че той е изстрелял срещу полицаите към 150 патрона с автомат калашников, имал точен мерник, а няма нито един ранен, не са забелязани щети по колите наоколо, а по тях уж имало дупки от куршуми.

Роднините на жертвата казват, че той е стрелял във въздуха и встрани от тях, колкото да ги плаши. Целият случай е описан с подробности във вестник „Харманлийски новини” по онова време от журналиста Иван Атанасов. Той цитира сестрата и майката на Чакъра. Те казват, че Чакъра е заявил на психолога, с когото разговарял, че няма намерение да убива, а ако някой пострада, това ще е той.
Заключението е, че се е самоубил, защото на дясната му ръка била намерена халка от граната. Но преди това къщата е била обстреляна с 15 снаряда с гранатомет.
Няма последваща проверка на действията на полицията. Това е и един от мотивите на съд в Страсбург да осъди държавата.

Кой е Тодор Чакъра и какво точно се е случило?

Чакъра е добре известен в Харманли, местна забележителност. Той се прочува през 1972 г., когато 17-годишен с още двама младежи негова възраст бягат в горите наоколо и се обявяват за партизани. Милицията ги търси един месец и става за смях.

Когато ги залавят, Чакъра е осъден и лежи в затвора 4 години и 4 месеца, осъден като политически. След 10 ноември 1989 г. Чакъра е обявен за репресиран и получава парично обезщетение. През 90-те върши престъпления – залавян е с незаконно оръжие, с кражби на оръжие, обвиняван е в грабеж на чейнджбюро. Лежал е два пъти в затвора. За последно е осъден условно за сводничество, защото предоставял жилище за сексуслуги. Но по-късно е заловен с оръжие и заклани крадени две телета, поради което присъдата му става ефективна.

Именно за тази присъда е сблъсъкът му с полицията през 2003 г. На 10 декември сутринта четирима полицаи пристигат във вилата му край града, за да го приберат да си излежи присъдата. Те били с извадени пистолети, което вбесило Чакъра, разказва историята в. „Харманлийски новини” през 2003 г. Майка му твърди пред вестника, че той се бил приготвил за влизане в затвора, приготвил си чорапи и дори се подстригал. Не се криел, всеки ден ходел из центъра на Харманли до полицията, всички го познавали. Но поради неадекватния си характер, избухнал, като видял полицаите с пистолети. Те му говорели на малко име, тъй като се познават, обяснили му, че така им било наредено. Най-вероятно пистолетите са били извадени по почина на генерал Борисов да има атрактивни акции и залавяния на престъпници. Чакъра обаче извадил автомат и се скрил в една стая на горния етаж. Полицаите чакали отвън няколко часа. Според версията на полицейския шеф на РДВР Хасково Иван Петров, също цитиран в местния вестник, те се скрили зад някакви автомобилни гуми, а Чакъра стрелял по тях и ги държал така като заложници, да не могат да мръднат. Полицаите извикали подкрепления.

Армия от 100 полицаи срещу един

На мястото се събрали рекордно количество полиция, общо над 100 души – 39 полицаи от Регионална служба „Полиция“ в Харманли, шестима полицаи от РДВР Хасково, 16 души от РПУ Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма (СОБТ – сред тях имало 5 снайперисти), 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР.

Полицията се опитала да преговаря с мегафон с Чакъра, което е нелепо, защото те му викат от повече от 100 метра, а той няма как да им отговори, да го чуят. А и батериите на мегафона свършили. Роднините предлагали да му занесат телефон, това не станало.

Накрая към 20,30-21 часа на 10 декември пристига главният секретар на МВР Бойко Борисов да ръководи цялата тази армия за залавянето на един дребен престъпник. Още преди пристигането му към къщата са изстрелвани димки, а според някои очевидци, съобщили пред „Харманлийски новини“, че е стреляно няколко пъти и с гранатомет. Синът на Чакъра твърди, че след 17 часа от към къщата не е имало никаква стрелба, баща му не е давал поводи да го атакуват. Вече е тъмно, Борисов умува и се съветва до към 22 часа и тогава нарежда да се стреля с гранатомет. Според обясненията на Иван Петров, тогавашния шеф на полицията в Хасково, целта била от „вибрациите” да се задействат евентуално заредени от Чакъра около и вътре в къщата бомби и гранати. Петров твърди, че е имало взривове в къщата. Както твърди и сега Бойко Борисов, вече като премиер, Чакъра се самоубил с граната. Но това не е доказано с нужната проверка. Докладът е подписан от същия Иван Петров, сега депутат от ГЕРБ и член на комисията за контрол на ДАНС

Разказано през 2003 г., едно към едно

Сестрата на Тодоров-Чакъра – Таня, 2003 г.:

„Към 9.15 ми се обади Ангел Цанков (б. р. – шеф на полицията в Харманли) и ми каза, че има проблеми с Тошо, започнал да гърми. Отидох и 300 метра вървях пеша. Извиках на майка ми. След това им казах на полицаите – дайте му телефон, той иска да говори с вас. „Ние не можем да му дадем наша радиостанция“. Казах им „ние имаме телефони, аз ще му го занеса, няма да пострада никой от вас.” Полицията преговаряла с мегафон, на който му паднали батериите.
Къде бяха тези мини, след като аз минах без проблем? Къде бяха тези заложници – скрити в гумите ли? Там в гумите ли, където мръзнали 20 часа?
Той стрелял ли е по полицаите? Ако той стреляше с автомат по полицаите нямаше да има жив полицай, както те казват, че има точен мерник.

Казвам им „Дайте му телефона да разговаря с началниците, за да се разбере ще се предава ли няма ли да се предава. Те викат „Добре, добре, чакаме Бойко Борисов да дойде, да видим какво ще реши”. Това бе към обяд. Тогава те се изтеглиха. Чудеха се какви мерки да вземат.
Взеха да чертаят кой прозорец, къде има врата. Къде има прозорец 50 пъти им обяснявам, като мислим, че го правят за да приключи безпроблемно.
Малкият му син казва „не се трупайте толкова народ да ви вижда, вие го вбесявате, нервирате. Той през 1994 година е ранен.”

На психолога каза, че няма намерение да убива и да няма жертва, „ако има потърпевши, единствено аз ще съм потърпевш”. Това не бе ли достатъчно? Казах им ясно откъде може да си мине, да се пусне димна граната и да се обезвреди. Трябваше ли да дойдат 30 барети и да гърмят?
Идете вижте какво е вътре. Плочите между етажите ги няма
Да дойде един полицай да каже, дето е стреляно по него.
Нашата полиция може да има резервни димки и като свършат да донесе още, а нямат резервни батерии за мегафона. Така ли се правят преговори?
Той знае какво го чака, ако убие полицай.
Това някаква инквизиция ли беше, показно убийство ли беше? Да стоят майка му, синовете и сестра му отстрани, а те да го убиват. Той ли беше най-големия терорист, че трябваше да се взривява цялата къща?
Трябваше сутринта да научим по телевизията, че е бил убит. Отиваме и нас не ни допущат. Кой го е разпознал, след като нас не са ни викали. Казали от полицията никой да не го пипа.

Говорих с Петров, Цанков, Тодоров, да говорят с него. През цялото време е бил в стаята си. Защо пожарните не отидоха да гасят, когато гореше вилата? Кой нормален човек ще издържи, ако се хвърлят 30 гранати?
Ангел Цанков всяка сутрин го притесняваше. Всеки божи ден пращаше полицаи постоянно. Затова се принуди де иде на вилата да живее. Казваше: „Този човек ще ме докара до голяма беля.” И така и стана. Той имаше заведения и не плащаше на полиция, на никой.
Преди 35 дни идваха да го арестуват, за да влезне в затвора. Той поискал документ за това, те не представили и той отказал. През това време всеки ден си пие кафето в центъра, идва да се къпе тук. През това време ние обикаляме по съд, прокуратурата, полиция, да видим кога е влезнала в сила тази присъда. В съда казаха „Ние не знаем, че Тодор трябва да влезне в затвора, вие от къде знаете?” От затвора ми казаха, че има влезнала в сила 6 месечна присъда, а ние не можем да намерим документ за това.

Бях извикана за преговори, но на практика нямаше преговори. Как може да се преговаря на 300 метра, като само едната страна има мегафон?
Не мога да проумея как могат тази хора да спят нормално, след като направиха това?
Защо унищожиха първия етаж, след като Тодор бе на втория етаж? Документи и покъщнина, всичко изгоря.”

Майката на Чакъра, Мара Чакърова, 2003 година:

„Намерението му бе да иде в затвора. Той се бе остригал, чорапите му бяха изплетени. Казах на Цанков (б. р. – шеф на полицията в Харманли), че Тодор е готов да си излежи присъдата. Това бе към 10 ноември.

Всичко му бе готово. Но дойдоха изведнъж трима с пистолети в ръце и това го раздразни. Те не влезнаха като хора да го задържат. Аз през това време държах кучето, за да влезнат. Той, като видя как влизат, това нещо го вбеси и каза „махайте пистолетите настрани“. А те викат „ама те ни задължават“. Той каза „така не става“ и гръмна във въздуха с пистолета. „Ама така не може Тошо, ние за теб сме дошли“. „Назад ви казах“. Той си влезна вътре.

Те не му представиха никакви документи за това, че трябва да иде в затвора. От 8 часа до 11 без 15 полицаите стояха на стълбите вътре до една вратичка. Тогава аз започнах да му пискам „Ти имаш куршумова рана, знаеш колко боли. Тия момчета са млади, за това ги пращат.”
Той казва „те ги пращат, но не по такъв начин с пистолети насреща“.
Аз отидох и изведох момчетата от друга врата, Тошо да не види.
През това време полицаите се обадили на другите. По едно време дъщерята вика „майко, майко” и аз излязох. Горе – полицаи колкото искащ, коли колкото щеш.

Тогава вънка бе техния началник Ангел Цанков, вика „Сега всеки държи по един автомат, ще видиш и какви кучета ще дойдат, червени барети.“ Правят нещо като сеир, като джумбуш. И едно от Свиленград, не го познавам, и той се смееше. „Да не правим Трета световна война”, питам аз. Три линейки, три коли, фадроми.
Седем софийски коли дойдоха, излязоха едни момчета и започнаха да слагат бронирани жилетки. Други пък сваляха чанти.
Извика ме един психолог и ме попита защо така се държи синът ми. Каза „Искаме да направим така, че никой да не пострада. Ние имаме храна, ще стоим ден, два, синът ти има ли храна? Той ще огладнее, ще хвърлим димка, има ли счупен прозорец, и ще го хванем. За него добре и за всичките добре.” Човека хубаво каза.
Той стреляше във въздуха и след това. Той каза на психолога „Няма да направя така някой от вас да стане жертва. Ако стане жертва, ще бъда аз самият.“

Иван Петров, началник на РДВР Хасково през 2003 г. на пресконференция в Харманли:

,,В 6.30 сутринта на 10 декември полицейски екип, в който влизат двама сержанти и двама оперативни работници, отива да изпълни заповед. Разпоредено им е Тодор Димов Тодоров, за който имаме информация, че се укрива във вилата си, и има влязла в сила присъда.

Пресконференция през 2003 г. в Харманли. Вдясно е шефът на полицията в Хасково Иван Петров, сега депутат от ГЕРБ, вляво е полицейският шеф на Харманли Ангел Цанков. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз
Когато служителите отиват на място, там ги посреща майка му. В това време Тодор излиза иззад вилата с автомат ,,Калашников” и стреля по полицаите. Те са успели да се скрият зад изоставени автомобилни гуми и са стояли там през целия ден, защото той ги е държал под обстрел.”

През това време идват другите полицаи от Хасково, София и Свиленград. Пристигат синът му и сестра му, чрез които са се водили преговорите. На помощ привикват и две фадроми…
Ние го убеждавахме, че за такава присъда не е нужно такава съпротива, но той държеше на своето, че в затвора няма да отиде…
В късната част на деня той се отказа да преговаря, като едностранно прекрати разговорите с нас. През цялото това време Тодор стреляше от различни места от къщата, вероятно с няколко типа оръжие, като за целта си направил амбразури в стените. В същото време държеше под обстрел всички около вилата. Изстрелял е общо около 150 куршума…

Към 20 часа в Харманли пристига и главният секретар Бойко Борисов. След като се запознава лично със случая, са взети мерки по обезвреждането на Тодор…
Атаката с гранатомета РПГ 7 е започнала около 2,30 часа през нощта.
При взривяването на гранатата, изстреляна от него, се получават силни вибрации и ако има накъде поставени бомби, закачени с въже, те ще паднат и по този начин ще се обезвредят…
Днес сутринта трупът на Чакъра е бил видян от полицаите на последния етаж от пожарникарска стълба.”

В „Харманлийски новини” пише още:

„Тодор ядосва майка си, изгонва я без връхна дреха , заключва се и започва да държи под обстрел оперативни работници и сержанти. Засегнат е полицейският автомобил, който бил в непосредствена близост до колегите…
При всеки опит да избягат към безопасна зона, били обстрелвани. Чак през нощта ги изведохме.
Сестра му и сина му го разубеждават, че за такъв вид присъда не е необходимо да има такъв отпор. Дойдоха психолози и водиха преговори, за да го разколебаят и да се откаже да обстрелва полицейските служители.
На епизоди той водеше ожесточена стрелба. Това показва, че е добре обезопасен и решен на всичко. Колеги с голям стаж казват, че такова нещо не са виждали, а той имал доста точна стрелба. Няма засегнати полицаи по голяма случайност.

Въпреки че бяха положени много усилия в късите части на деня, отказа едностранно да разговаря с преговарящите.

И след обяд дойде специализирания отряд за борба с тероризма и те бяха жестоко обстреляни от него. Личат си ясно куршумите по колата и гумите, където са се крили. В панели, където са се крили нашите колеги.
Трудно се локализираше източника на стрелбата, защото той е махнал тухли от стената и образувал амбразури. Колеги не могат да локализират от къде се стреля. Имаме съмнения, че той е гърмял с няколко типа оръжие от няколко места, придвижвайки се.

Пристигна и главния секретар, който видя, че се води стрелба. То нареди да се предприемат мерки за обезвреждането на Тодоров. Някой човек е казал, че има капани и например, като се вдигне някой предмет в помещенията, да се получи взрив.
По заповед на главния секретар къщата се обстрелва с гранатомет. При него се получава голяма и добра вибрация и ако има закачени предмети, като гранати ще паднат и ще се обезвредят. И след първи взрив на входната врата се получиха няколко вторични вътрешни взрива.
Към 20.30 бяха изстреляни димки, но от тях нямаше ефект, защото той продължи да стреля. От тях се запали една от стаите. Пожарът прерасна в по-горния етаж и в покрива.

След няколко изстрела с гранотомета всичко утихна, но не влизахме, защото знаехме, че има приземно помещение от бетон и може да се крие там.
Рано сутринта около 8 часа всичката жива сила претърсихме района и на последния етаж бе открит трупа на Тодоров…

Нямахме информация че е въоръжен, защото тръгнахме малко наивно.
Той веднъж е предупреждаван, че трябва да отиде в затвора.”

Майката на Чакъра, на 78 години, през ноември 2012 г. пред Иван Атанасов от в. „Харманлийски новини”:

„През 1994 година той работеше на паркинга на Гергана, беше отговорник. Една вечер на една кола видели, че е разрязан брезента. Като се приближил видял, че от предната страна големи хора – депутат и бизнесмен, са товарили кашончета наркотици. Той им рекъл „щом вие го правите, какво остава за големи хора“. Същата вечер го прибраха, за да го убият, но той избяга. Раниха го и лежа в харманлийската болница 20 дни и на Пещерско шосе 20 дни.
Това го направиха Иван Петров, Ангел Цанков (б. р. – шефове на полицията в Хасково и Харманли). Тази акция бе, за да го убият. Да покажат, че е терорист. Тази дума звучи лошо и те искаха да се представят пред света.

Първият път не можаха да го убият.
Той за абсолютно нищо е нямал вина. Посрещнал е полицаите с автомат, защото той се самоотбранява. Онези са с оръжие, той с какво трябва да бъде?
Не съм удовлетворена от решението (б. р. – на съда в Страсбург), докато тези като Бойко не бъдат очистени, това са мафията. Пиши го, аз съм го казала.

––––––––-
* Допълнено – Проучване на e-vestnik показа, че по непотвърдени официално данни в МВР гранатомети има жандармерията, кой знае защо – това означава тя да има готовност да стреля срещу бронетранспортьори и танкове. През 2003 г. по свидетелства на местни хора пред в. „Харманлийски новини“, след няколко изстрела боеприпасите свършили и тогава камион на гранични войски докарал още муниции за гранатомета. Свидетели смятат, че гранатометът е донесен от гранични войски или от СОБТ.

Източник: е-vestnik