SCAT

Както всички пътища водят към Рим, така всяка италианска марка рано или късно свършва под крилото на FIAT. За сто години съществуване апенинският гигант е погълнал 98% от автомобилното производство на Ботуша. Историята показва, че останалите автомобилни компании на Апенините са заплатили независимостта си с фалит. За сметка на това нови марки в Италия никнат ежегодно. Автомобилното разнообразие там не секва и по всичко личи страната никога няма да загуби статута си на суперсила. Страстта на италианците към създаването на автомобилни шедьоври далеч не е от вчера, както впрочем и стремежът на FIAT да монополизира целия отрасъл. Индустриалният мастодонт поглъща с небивал апетит по-малки и специализирани производители още от създаването си.

Тази съдба не подминава и една от компаниите с най-обнадеждаващо бъдеще през 20-те и 30-те години на миналия век. Основава я най-големият от братята Чейрано Джовани. През 1906 г. той напуска старата си фирма Junior Fabbrica Torinese Automobili с намерението да започне наистина мащабен бизнес с автомобили, встрани от набиращия скорост гигант, основан от семейството му. Реномето на Чейрано дава достатъчно силни гаранции и новото предприятие стартира производство с изключително амбициозна моделна програма. Societa Ceirano Automobili Torino (SCAT) притежава една от най-модерните фабрики в италианската автомобилна столица с 50 квалифицирани работници и капацитет от 130 коли годишно. Няколко месеца след основаването си компанията вече предлага на клиентите си цели три модела.

Конструкцията на четирицилиндровите 12НР (2 724 см3), 16НР (3 190 см3) и 22НР (3 770 см3) не се отличава с особена оригиналност, но качеството на возилата веднага им печели почитатели сред по-заможните кръгове в италианскот общество. Продажбите са отлични, за което спомага и включването на фирмата в някои от най-престижните ралита по онова време. Коли на SCAT печелят прочутата гонка Тарга Флорио през 1911, 1912 и 1914 г. Зад волана при две от победите е синът на Джовани Чейрано Ернесто.

Опитът от спортните трасета дава увереност на инженерите и произвежданите автомобили стават все по-съвършени. До 1914 г. цялата моделна гама претърпява сериозни изменения. Най-малките 12НР и 16НР скоро са заместени от значително по-мощния 20НР с работен обем 2 951 см3. Започват и продажбите на откровено луксозни возила като 35НР (4 712 см3) и особено 75НР с 6 285-кубиков мотор. Стратегията се оказва правилна и до 1914 г. персоналът на фабриката нараства на 600 души.Влизането на Италия в Първата световна война обаче заварва Джовани Чейрано неподготвен. SCAT пропуска възможността да се включи в армейското производство и твърде бързо губи финансовата си стабилност. През 1915 г. продажби практически не са реализирани и SCAT губи самостоятелността си. Чейрано се принуждава да продаде контролния пакет от акции на френска индустриална групировка, контролирана от Анри Брасиер. Той притежава лиценза за производство на легендарните V-образни авиационни двигатели на Hispano-Suiza. Оборудването на италианската фирма е едно от най-модерните на Апенините и позволява бързо реорганизиране за сглобяване на самолетни агрегати. Смята се, че във фабриката на SCAT в Торино са произведени повече от 1 500 от тези уникални мотори. Наред с тях, цеховете бълват шасита и готови камиони за армията.

С края на войната обаче лесните печалби секват. Компанията реагира мудно на променящте се условия и съветите на Чейрано остават без резултат. Основателят на SCAT решава да напусне собствената си фирма и през 1919 г. заедно със сина си Ернесто основават нова компания. По ирония на съдбата Ceirano SA бързо измества предшественика си от пазара. Макар да възобновяват производството на моделите отпреди войната, собствениците на SCAT изпускат по-голяма част от клиентелата, която бързо се преориентира. Със забележителното разнообразие на автомобили с кубатура от 1 551 см3 за най-скромния 16НР до внушителните 9 236 см3 за лимузината 120НР Чейрано отмъква купувачи, който вярват на реномето на возилата му. Жалките опити на SCAT да конкурират по качество и надеждност колите на Ceirano не се увенчават с особен успех. Компанията свива производството до няколко съвсем скромни модела и през 1923-та обявява фалит. През август същата година Джовани Чейрано изкупува обратно контролния пакет от акциите на някогашната си компания и я ликвидира. На нейно място основава нова фирма с името Ceirano SCAT и съвсем скоро сред това лансира първия изцяло нов автомобил Tipo 150.

Ceiranina, както става известен моделът, е компактен седан на достъпна цена. Проектиран е от Кандид Виберти и копира дизайна на американските класики от тази епоха. Икономичният четирицилиндров двигател с обем 1 458 см3, изпипаната външност и превъзходните експлоатационни характеристики веднага привличат интереса на хиляди купувачи. Tipo 150 става един от първите компактни автомобили с независимо предно окачване, използвано малко по-късно без особени изменения и при по-големият Tipo 250 с шестцилиндрови двигатели с работен обем 2 297 см3. Гамата се разширява и с комерсиални модели, които се харчат не по-зле през икономически трудния период в края на 20-те. Постепенно Ceirano SCAT става все по-апетитна хапка и през 1929 г. FIAT изкупува голяма част от предприятието. Производството на старите модели продължава до 1932 г., когато гигантът изпраща марката в историята, за да освободи място за собствената си продукция.