Българският министър на земеделието Мирослав Найденов успокои разтревожените хора, че правителството няма да разреши разпространението на генетично модифицирани организми (ГМО) в магазините, без да уточни дали то ще обяви страната за свободна от ГМО, предаде Ройтерс. Според Найденов петгодишният мораториум върху отглеждането на генетично модифицирани организми, предложен от управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ миналата седмица, трябва да бъде достатъчен, за да се успокоят страховете в обществото, предизвикани от новия закон, посочва Ройтерс. Но неправителствени организации, фермери и граждани, които протестираха срещу ГМО през изминалите седмици, заявиха, че предложеният мораториум е „политически пиар и манипулация“, целящ да заобиколи обществените тревоги. Те съобщиха, че ще организират протест пред парламента днес, за да окажат натиск върху депутатите да не заменят забраната за отглеждане на генетично модифицирани организми с лицензионен режим.
Промените, които предизвикаха обществените страхове, предвиждат вдигане на забраната за отглеждане на ГМО поради научни и търговски причини, но отглеждането им ще бъде възможно само с разрешението на специален комитет. „Отглеждането на генетично модифицирани организми и тяхното използване за производството на храна за населението, което сега плаши обществото, никога не е било обект на обсъждане“, заяви Найденов. „Този мораториум е ангажимент на управляващото мнозинство за пет години, до този момент сме спазили обещанията си и хората трябва да се успокоят“, допълни министърът. Разрешаването на ГМО за консумация или отглеждане в Европа е политически проблем, като много хора открито се противопоставят на така наречените от тях храни Франкенщайн.
Правителството съобщи, че не е получило никакви молби за отглеждане на ГМО и отрича да му е оказван корпоративен натиск. Критиците твърдят, че ГМО заплашват биоразнообразието, могат да заразят конвенционалните култури и също така са опасни за здравето. Найденов заяви, че като потребител и родител е изпитвал „големи тревоги“ за генетично модифицираните организми, но допълни, че е готов да изслуша аргументите и на биотехнологичната индустрия. „Засега... не трябва изобщо да повдигаме въпроса и не е приемливо да предлагаме генетично модифицирани организми на хората и на българския пазар“, допълни министърът. „В същото време искам... да чуя мнението на другата страна. Не можем да спрем науката и развитието. Не приемам призивите да се спрат и експериментите в лабораториите“, каза още Найденов пред Ройтерс.
Междувременно депутатите в парламентарната комисия по околна среда се скараха за буферните зони за отглеждане на генетично модифицирани организми вчера при второ четене на Закона за генномодифицираните организми. Буферните зони са отстоянията на ГМО култури от защитени територии, отглеждани на биологично земеделие и конвенционално земеделие от всякакъв вид. Екоминистерството предлага екоминистърът да отказва разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда на поле, разположено на отстояние, по-малко от определеното.
Депутатите на БСП, ДПС и Синята коалиция обаче се обявиха срещу предложението. Според Георги Божинов от БСП досега действащият закон е достатъчно ясен, а той е, че при наличие на поле в съседство с биологично земеделие се отказва разрешение за освобождаване в околната среда на ГМО. Така се дава приоритет на биопроизводството. Това не е въпрос на отстояние, а на принцип, аргументира се Божинов. Всички партии сме заявили биологичното земеделие като приоритет, ако това е така, този текст трябва да не се променя, допълни той. В същото време Тунджай Наимов от ДПС обясни, че не е сигурен доколко тези отстояния ще бъдат достатъчни, за да се гарантира опазването на биологичното земеделие и че там няма да се допуска зараза. В дискусията особено разгорещен беше Лъчезар Тошев от Синята коалиция, който поиска биологичното производство да бъде защитено и да бъде посочено, че е приоритетно в закона.
Законът предвижда 800 метра отстояния за царевицата, 20 метра за соята, 400 метра за рапицата. Според биоземеделците тези отстояния са твърде малко и тяхната продукция ще бъде замърсена. Учени от Агробиоинститута смятат, че те са предостатъчни. Днес комисията трябва да реши окончателно какви да бъдат отстоянията, за да защитят биологичното земеделие.
Мнения:
Атанас Костадинов, бивш зам.-министър в МОСВ: Изпълнява се обещание към външни партньори
Моето мнение, зад което заставам категорично, е, че човек от българското правителство на много високо ниво е обещал на външни партньори България да започне отглеждане на ГМО. След като някой е обещал на някого нещо, то трябва да се изпълни. Става въпрос за бизнес интереси, които се прокарват чрез властта. Поетите ангажименти са на много високо ниво и са извън България. Не искам да влизам в повече подробности, но ние винаги сме били на позицията страната ни да е чиста от ГМО. Смятам, че по въпроса за околната среда трябва да има национален консенсус.
Стефан Гамизов, консултант: Отглеждането на ГМО ще повиши цената на земята
Промяната в закона за ГМО цели да се вдигне цената на земята. Въпросът в момента с ГМО се свежда до практикуване на политическа корупция, коментира вчера пред Pro.bg Стефан Гамизов. „Смята се, че чрез ГМО може да се произвежда повече продукция. Така, ако 300 хил. дка земя в момента са закупени за 219 лв., след тази промяна цената ще скочи до около 600 лв./дка“, обясни Гамизов.
Той обясни, че в България вече има дружества със специална инвестиционна цел, които инвестират в земя. Най-голямо е дружеството на „Елана холдинг“, което според Гамизов „гравитирало“ около лидера на ДСБ Иван Костов.
Снимка: Константин Велков