Вглеждайки се в този голям джип неминуемо в съзнанието изниква усещане за нещо познато. Но как, нали това е последният модел на фирмата в този клас? Всъщност, джипът е толкова стар, колкото първите успехи на Mitsubishi в рали Париж-Дакар. В онези години той преминаваше през пясъчните дюни под името Pajero.
Тазгодишният победител в безкомпромисното състезание отново се нарича Pajero, само че това вече е следващо поколение на модела. Разбира се, основоположникът на спортните успехи на Mitsubishi не е забравен. Той продължава да съществува. Днес името му е Galloper и се произвежда от най-голямата корейска фирма - Hyundai.
Естествено е новата марка и производител да доведат до изменения по модела. Galloper не съвпада едно към едно с победоносното Pajero. Разликите обаче са предимно в дизайна и двигателите. Корейците са осъвременили външния вид на джипа, така че да не изглежда като от годините на перестройката.
Моторите са с повишени мощностни и динамични характеристики.
Почти всичко останало е като при старото Pajero. Именно поради тази причина Galloper е абсолютно същият разбивач на дюни. Проходимостта му е точно такава, каквато се очаква от един истински всъдеход. С такива мисли нашият екип се настани зад волана на автомобила. Добрата новина е, че всичките ни усилия да го закотвим в дълбоката кал останаха безуспешни.
Galloper преодоля всички препятствия, независимо от плътността и наклона на трасето. При това без да изчерпва изцяло потенциала си. Зад волана на този джип човек неминуемо си задава въпроса какво всъщност означават знаци от рода “Петрохан затворен” и поставя под съмнение необходимостта от черните асфалтови ленти, наречени пътища.
Ако приемем, че проходимостта е най-важното качество за един класически джип, то Galloper принадлежи към групата на лидерите в това отношение. Тогава на по-заден план остават изисквания като теглителна мощ и цена, но те не са за пренебрегване при решение за покупка. Оказва се, че и тук
Galloper е няколко дължини пред конкурентите си.
На теглича могат без проблем да бъдат закачени три тона, което си е върхово постижение в класа.
Цената на автомобила е повече от приятна изненада. Най-пълно оборудваната модификация с дълга база (7-местен = възстановяване на ДДС) струва 41 693 лева. По-скъпа е само версията с автоматична скоростна кутия. Иначе в тази цена влизат екстри като кожен салон, климатик и за задните места, ABS, еърбег, теглич, алуминиеви джанти, всички електрически екстри и др.
Съотношението между цена и оборудване е най-атрактивното на българския пазар в момента. В този ценови клас европейските и японските конкуренти могат да предложат далеч по-малки модели, които при това ще са само с пет места - ДДС не може да бъде възстановен. Дори и да купувате Galloper като частно лице, предимството в цената спрямо другите е доста сериозно.
За нашия тест ни бе предоставен Galloper с по-мощния дизелов двигател. Турбомоторът е с междинно охлаждане на сгъстения въздух и мощност 105 к. с. В съчетание с по-голямата каросерия той изглежда слабичък. Ускорението е умерено. Благодарение на приличния въртящ момент дърпа добре при по-високи скорости.
Дизеловият характер на машината се долавя, особено при обороти над 3 500.
За сметка на това, разходът на гориво остава в рамките на нормалното, въпреки големите размери и тегло.
Окачването на Galloper е стегнато и гарантира добра стабилност. Вина за непоколебимостта на пътя имат и широките гуми, които обаче извън асфалта могат да се превърнат в известен недостатък. Возията на корееца е сравнително комфортна. Убеждението, че един джип винаги вози твърдо, тук се опровергава до известна степен. Спирачната система е с ABS, като ефектът є е добър, имайки предвид теглото на автомобила.
Като цяло може да се каже, че автомобилът се кара съвсем леко. Въпреки това не се губи типичното усещане, че шофирате джип. Управлението е прецизно, не прекалено леко, отлично информира на настилката. Воланът е удобен, точно както и скоростният лост. Предавките също се превключват точно, без да изискват влагане на много усилия.
Малкият лост на раздатъчната кутия не е поставен прекалено ниско, достигането му не бива да е проблем. Позициите му са три - задно или перманентно предаване, ниски и високи предавателни числа при 4х4. Избраният режим задължително се сигнализира на таблото.
Последното е подредено съвсем стегнато, но в никакъв случай спартански. Показанията и бутоните се конкурират по брой с тези в леките автомобили. Най-одумвани, разбира се, са датчиците за положението на каросерията спрямо пътя и надморската височина. Махагоновата имитация може да се определи като сполучлива, защото повишава оптическата стойност на интериора. Липсата на каквито и да било вибрации или скърцания на пластмасови детайли показа, че качеството на изработка е на много високо ниво.
Много добро впечатление ни направи и общата изолация на купето. Почти никакви външни шумове не достигаха до ушите ни, пренебрегвайки тези от двигателя, разбира се.
Комфортът на пасажерите значително се повишава от характерните за този вид возила простор и висока позиция. За двамата пътници отпред и тримата отзад е предоставена свобода във всички възможни посоки. Единствените пренебрегнати в това отношение са ловци с номера шест и седем, чиито крака трябва да са по-късички, за да седят комфортно на кожените седалки. Главите им също не бива да стърчат много, защото подглавници няма. За това пък автомобилът разполага с триточкови колани на всички места.
Статистиката показва, че поне в 60% от случаите всъдеходите се използват по обичайните асфалтови пътища. Има обаче и хора, които предпочитат техния джип да притежава отлична проходимост, да може да тегли поне малка лодка, при това цената му да не предизвиква спонтанно увисване на долната челюст. Именно на тези най-важни за истинския джип критерии Hyundai Galloper отговаря максимално точно. Затова и за в бъдеще той ще остане най-продаваният модел в този клас у нас.
Петър Иванов
ivanov@avto.bg