Санкциите срещу Русия, въведени от САЩ и ЕС, не се покриват взаимно и оставят вратички, които могат да се използват от попадналите в „черния списък“ руски компании. В обширен коментар руската делова агенция РБК отбелязва възможностите за избягване на ограниченията.
Вратичката за Сбербанка
Списъците от руски банки, попаднали под икономическите санкции на ЕС и САЩ, не съвпадат. За пример „Сбербанк“ е под ударите на секторните санкции на ЕС, но не под американските такива. По този начин Сбербанк може да привлича финансиране от САЩ, коменсирайки отрязания си достъп до европейския пазар.
ВТБ, Газпромбанк, Внешэкономбанк и Россельхозбанк са попаднали и в двата „черни списъка“. Все пак тези финансови институции могат да привличат заеми от междубанковия пазар, включително и синдикирани заеми. Не са ограничени и възможностите за привличане на европейски депозити, операции с междубанкови депозити, разплащателни услуги и други. За разлика от Европа, в Съединените щати за руските банки, сред които и „Банката на Москва“ са забранени сделки с дългови инструменти с падеж повече от 90 дни. Това става ясно от влезлия в сила от 29 юли списък на Министерството на САЩ.
Все пак експерти, анкетирани от агенция Блумбърг, очакват европейските банки да се ориентират към по-суровия вариант на американските санкции и да започнат да отказват на руските банки и междубанкови кредити. Миналият месец ВТБ подготвяше сделка за заем от $1,5 млрд. от група инвеститори под ръководството на британската Barclays, но Баристър Джонатан Фишър от британската Devereux Chambers заяви за Блумбърг, че не разбира „как ВТБ се готви да приключи тази сделка“ след като европейските банки, страхувайки се от санкции от САЩ, няма да се докоснат до нея, а американските компании просто няма да нарушат законодателството. Сред банките-кредитори на ВТБ са и американските Bank of America и Citigroup.
Европейските банки вече се застраховаха. През юни британските HSBC и Lloyds Bank отказаха да финансират сделката между BP с "Роснефт" за купуването на нефт. Формално банките можеха да не развалят сделката, доколкото „Роснефт“ не влизаше в списъците със санкции. Причината беше проста шефът на компанията Игор Сечин вече беше включен в „черния списък“ на САЩ и по тази причина банките решиха да не рискуват.
Норвегия като възможност
за руските компании от петролния сектор.
В края на юли и началото на август „Роснефт“ вече сключи договори с норвежки и швейцарски партньори.
Става дума за швейцарската Weatherford и договор до 2022 г. за $4,25 млрд. с норвежската Seadrill.
„Норвегия и много други страни имат бизнес контакти с Русия и да се прекъснат за една нощ това е нереално“, заяви пред Financial Times финансовият директор на Seadrill Руне Магнус Лундетре. Все пак трябва да се отбележи, че Норвегия намекна, че може да се присъедини към новите санкции на ЕС. Все пак рестриктивните мерки няма да се отнасят за сключени вече сделки, а за притежаваните руски акции и облигации.
В края на 2013. Норвежкият петролен фонд, оценяван на $890 млрд. , притежаваше руски акции за $3,6 млрд. и още $4 млрд. в корпоративни и държавни облигации.
От министерството на финансите в Осло коментираха за Блумбърг, че Централната банка на Норвегия ще преразгледа притежанието на руски акции и облигации, ако те са заплашени от санкции. По всяка вероятност това ще доведе до изтеглянето от ВТБ и Газпром, коментират запознати.
Швейцария като петролен терминал за износ на нефт от Русия.
Алпийската конфедерация по всяка вероятност няма да бърза да налага санкци срещу Русия, защото това ще е болезнено за местната икономика и по този начин това ще бъде вратичка за избягване на санкциите. Около 75% от руския износ на петрол се осъществява от компании, регистрирани в Швейцария. През 2013 г. руските активи в местни банки са възлизали на 15,8 млрд. швейцарски франка ($17,44 млрд. ), става ясно от статистиката на Швейцарската национална банка.
Все пак на 2 април правителството на Швейцария прие препоръка, която забранява на местни финансови институции да установяват контакт с руски компании, обект на санкции.
Азия се притича на помощ
Редица експерти смятат, че руските компании под натиска от санкциите на ЕС и САЩ могат да се ориентират към по-безопасни места като Китай. Анализаторът от Rafferty Capital Markets Дик Бове смята, че американските санкции подкопават конкурентоспособността на американските банкери и доверието на инвеститорите в долара.
Страните от Азия и Близкия Изток не само притежават голям инвестиционен ресурс, но и няма да подкрепят строгата политика на ЕС и САЩ спрямо Кремъл. От друга страна на руските компании ще им трябва време да стъпят на тези пазари.
Все пак имаме и прецеденти. През април 2013 г. Инвестиционният фонд на Катар заедно с петролния фонд на Азербайджан изкупи допълнителната емисия от акции от 102,5 млрд руб. на ВТБ.
На 17 юни „Газпром“ дебютира на борсата в Сингапур, заявявайки че иска да се отвори към инвеститорите от Азия след като е сключил сделка за $400 млрд. с китайския енергиен монополист CNPC за доставка на газ.