Кризата в отношенията между Европа и Русия заради Украйна няма да отмени планираното строителство на газопровода "Южен поток". Това заяви директорът на австрийската енергийна компания OMV Герхард Ройс, цитиран от в. „Файненшъл таймс“.
Той твърди още, че увеличаването на трасетата за доставки на газ в Европа е полезно за енергийната безопасност, тъй като „четири газопровода са по-добре от три, а пет - по-добре от четири".
"Никой не може да ти каже да не се изгражда тръбопровод. Това е въпрос на националното законодателство ... Всеки може да реши за себе си ", каза Герхард Ройс. Той отбелязва, че газопроводът е проект за 50 години и е необходим реалистичен поглед на ситуацията, както и че клиентите разчитат на доставките на синьо гориво.
Герхард Ройс припомни, че Австрия от 45 години има подписан с Москва договор за енергийни доставки. Той не пропусна да отбележи, че интеграцията на Кремъл в газовата сфера е започнала от времето на Студената война.
По тази причина директорът на OMV смята, че нямало възможност да се наложат санкции върху газа.
Русия вече доставя 36 млрд. кубически метра синьо гориво по газопровода „Опал", който минава през Германия и свързва "Северен поток" със съществуващите вече газопреносни мрежи, обяснява Ройс и допълва, че това става, независимо че "Газпром" не е получил одобрението на ЕС за пълна натовареност на тръбата.
През юни между "Газпром" и OMV беше подписано споразумение, което определя принципите на работата по строителството на "Южен поток" в Австрия.
Двете компании се разбраха още през април за доставки, които трябва да започнат през 2017-а година. Двете компании ще имат по 50% участие в съвместното предприятие, което ще отговаря за „Южен поток“ в Австрия“.
Европейският съюз оказва натиск над страните, участващи в строителството на „Южен поток“.
Като предлага нова европейска стратегия за енергийна сигурност, Европейската комисия реагира на настоящата геополитическа обстановка и зависимостта на ЕС от вноса, обявиха от Европейската комисия.
Сред най-важните акценти на стратегията са диверсификацията на външните енергийни доставки, подобряването на енергийната инфраструктура, завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС и спестяването на енергия. Също така в стратегията се подчертават необходимостта от координация на националните решения в областта на енергийната политика и значението на единната позиция при преговорите с външни партньори. Стратегията се опира на напредъка, осъществен след газовата криза от 2009 г.