Европейският съюз след прекратяването на съвместния с Русия проект „Южен поток“ ще сключи договори с алтернативни доставчици на газ, сред които са Туркменистан, Азербайджан и Алжир, пише в. „Файненшъл таймс“ (FT).
Изданието се позовава на проект за нова стратегия за енергийна безопасност на Общността.
За целта ЕС ще използва всичките инструменти на външна политика за
сключване на стратегически енергийни партньорства.
Общността започна ревизия на доставките на руски газ след началото на конфликта в Източна Украйна.
„Смятам, че Европа се умори всяко лято да води преговори как да организира зимните доставки на газ.
Една от най-големите в света икономика не трябва да има такива проблеми през XXI век“, коментира пред водещото делово издание вицепрезидентът на Европейската комисия по енергийния съюз Марош Шефчович. Според него Русия ще си остане много важен доставчик за Общността, но нейното влияние ще се намали. Шефчович добави, че Европейският съюз ще използва цялото си политическо влияние, за да може да се завърши строителството на Трансадриатическия газопровод до края на 2019 г. По това трасе през 2020 г. в Югоизточна Европа годишно ще пристигат около 10 млрд. куб. м газ от Азербайджан.
Брюксел проектира газопровод като „проект от съвместен интерес“, за да се избегнат антимонополните ограничения на Евросъюза.
След 2020 г. капацитетът му се очаква да достигне до 20 млрд куб. м газ.
Това ще е възможно при постигане на договорка с Туркменистан. От своя страна Кремъл опитва да блокира потичането на прикаспийски газ по алтернативни трасета до ЕС с позицията си, че това трябва да става и с негово съгласие.
Европа е много надежден и голям партньор. Плаща навреме сметките си и то в твърда валута. Не на последно място не участва в никакви политически игри, коментира Шефкович. По тази причина страните от Каспийския регион могат спокойно да диверсифицират своя износ. В началото на февруари Русия обяви, че свива вноса с 60% на газ от Туркменистан заради намаленото търсене.
Друг важен момент от енергийната стратегия на ЕС е създаването на единен орган, който да договаря на едро доставките на газ за Общността. Инициативата се подкрепя от Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Тези страни смятат, че по този начин може да се достигне до по-ниски цени на синьото гориво от Русия.
Кремъл може да участва в строителството на продължението на
„Турски поток“ чрез Гърция, Македония, Сърбия и Унгария.
Това заяви унгарският премиер Виктор Орбан в интервю за в. „Комерсант“ от 20 февруари.
Орбан разкрива, че по време на разговорите му с руския президент Владимир Путин в Будапеща станало ясно, че Москва е готова да участва в строителството на новото енергийно трасе, но преди това ще иска разрешение от ЕС.
По този начин „Газпром“ отново заявява желание да строи газопроводи в ЕС.
Пред в. „Комерсант“ Виктор Орбан също така изрази съжаление за спирането на „Южен поток“. "За нас, това е една тъжна история, „Южен поток“ все пак трябваше да бъде построен, но Русия спря проекта. Путин много ясно заяви пред мен, че това не е направено по искане на Москва, без значение колко е лошо за нас“, заявява пред в. „Комерсант“ Орбан.
Освен това Путин е посочил, че ще се иска позволение и от останалите страни, през които ще мине трасето. В Сърбия по примера на България беше създадена смесена компания за Южен поток, която лесно може да бъде използвана за строежа на новото трасе.
Гърция в момента изпитва трудности с обществените финанси и строежът ще даде глътка въздух за местните компании. По-тежко е положението в Македония, където икономиката буксува от година, а безработицата продължава да расте. През последните месеци Белград и Атина отправиха недвусмислени жестове на сближаване с Москва.
На 17 февруари по време на работната визита на Путин в Будапеща беше договорено
Унгария да не плаща за договорения, но неизползвания газ.
Сделката се оценява на 3 млрд. ползи за унгарската политика.
Анализатори припомнят, че Русия е кандидатствала пред ЕС да получи изключение за „Северен поток“ що се отнася до наземната част от тръбата на европейска територия. По този начин „Северен поток“ не е в нарушение, а в изпълнение на Третия енергиен пакет. В него са предвидени изключения от правилата за нови инвестиционни проекти.
Русия обаче не пожела да направи същото за „Южен поток“,
а се опита да извива ръцете на Брюксел. Така се стигна до визитата от миналия декември в Анкара на Путин, когато той обяви, че спира „Южен поток“. Два месеца и половина по-късно в Будапеща руският президент продължи с енергийния покер, заявявайки че Кремъл е готов да пусне тръба до България, ако ЕС я плати.