България ще плаща все по-високи лихви по държавния дълг заради липсата на прозрачност във фискалната и дълговата политика, смятат експерти. Миналата седмица изненадващо финансовото министерство пое нови 50 млн. евро дълг от външните пазари.
Правителството губи доверието на инвеститорите с изненадващите ходове по дълговата политика, заяви икономистът Калоян Стайков. След като през март кабинетът пусна много по-голяма облигационна емисия от очакваната, сега изненадващо изтегли нови 50 млн. евро дълг от външните пазари.
Това е притеснително, защото правителството поиска парламентът да гласува дългосрочна емисионна програма, но на фона на тази заявка всъщност още през тази година виждаме няколко действия, които като цяло противоречат на тази логика. В крайна сметка финансовите пазари работят основно с доверие. Това е тяхната валута. Когато нямате доверие в управляващите, тогава естествено и бизнес решенията са повлияни от това нещо, посочи Калоян Стайков.
Въпреки заявките на правителството засега основната бюджетна тенденция остава:
Увеличаването на дълга се случва благодарение на големите харчове по бюджетните системи, които поглъщат ресурса и дават все по-лош резултат, за съжаление, коментира финансистът Муравей Радев.
Подходът със заемите не е добър и трябва да се запитаме, като общество, какво искаме да правим занапред: дали ще "надуваме" разходите и ще харчим повече, отколкото изкарваме всяка година, или ще направим необходимите реформи и ще харчим толкова, колкото изкарваме – коментира в предаването "12+3" бившият финансов министър Муравей Радев. Според него раздутите и нереформирани бюджетни системи ни вкарват в омагьосан кръг с постоянното им захранване.
Първото четене на държавния бюджет за 2016 година премина вяло, а това всъщност е политическото четене, с основните аргументи "за" и "против", отчасти и заради слабата опозиция, която се плъзга по видим популизъм, за който е абонирана, отбеляза още Муравей Радев.
Според него в тригодишната прогноза са "напипани" нещата, които трябва да бъдат направени за постепенното намаляване на бюджетния дефицит до процент, процент и половина, което той определи като поносимо, защото не ни води към дългова спирала. Муравей Радев изрази одобрението си, че догодина ниските преки данъци ще бъдат запазени и няма да се увеличават.
Трябва да е ясно, че когато увеличаваш данъците, обикновено събираш по-малко пари.
Догодина държавният дълг като маса ще достигне 26 млрд. и половина, т.е. 30% от БВП, което като размер все още не е опасно в европейски план, отбеляза Радев.