Данък уикенд за фирмите води след себе си допълнително данък и осигуровки и за самите служители. За това предупреждават от Информационна платформа за данъци и счетоводство Kik info.
Повод за настоящата статия е публикуваният за обществено обсъждане през седмицата проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Справедливо ли е или не облагането с ДДС върху личното ползване, който медиите нарекоха "данък уикенд", не е обект на коментар в изложението по-долу. Целта е да изследваме облагането, в контекста и на другите данъчни закони.
Какво се промени във връзка с личното ползване?
Нека първо да изясним, че текстове за облагане с ДДС на личното ползване съществуват и в сега действащия закон. Именно последните промени в ЗДДС обаче дадоха възможност за всеобхватното облагане на личното ползване с ДДС, защото чрез тях се въведе пропорционално разделяне, в зависимо от дела за личното ползване. До момента текстовете касаеха по-скоро установимите стоки и услуги, които изцяло се ползват за лични нужди, но са отчетени за целите на ДДС в счетоводствата на фирмите. Новите текстове вече говорят за облагане, което да е “пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”
Какви са проблемите с прилагането?
Проблемът, че липсва методика и процедура, по която ясно и точно да се установява личното ползване е само част от пейзажа. По-големият проблем е това, че компаниите които си “признаят” за целите на ЗДДС, че дадени техни служители ползват безплатно фирмени стоки и услуги и за лични нужди, то следва да ги посочат поименно в дневника си продажби със съответната данъчна основа. С това работодателят на практика ще обяви, че е предоставил непарични доходи на свои служители, което води след себе си включването на тези непарични доходи във ведомостта за заплати и облагането им по Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ), както и с осигуровки, чиито проценти са дори по-високи от тези на данъка.
Потърсихме и данъчна практика по въпроса. В свое писмо Изх. № 24-39-58 от дата 03.09.2015 год. Национална агенция за приходите – Централно управление разглежда случай, при който компания е предоставила безвъзмездно акции от дружеството-майка на свои служители, като част от стратегията си за поощрение.
На въпросите на дружеството: “Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?”, от НАП отговарят така:
І. По прилагане на данъчното законодателство:
“Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.”
ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
“Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.”
Прилагаме още един данъчен отговор, който касае питане за платен от работодател наем на даден служител. Писмото е изх. № 23-29-161 от дата 13.09.2010г от НАП, дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. В своя отговор НАП прави следните изводи относно облагането с данък върху доходите, осигуровки и непризнаване на разхода за фирмени цели:
“Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.”, което означава, че върху този безплатен за служителя наем, се дължат осигуровки.
“Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.”, което означава, че сумата за наема се облага с 10%-ов данък върху доходите на физическите лица, който се удържа от заплатата на служителя.
“Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.” се посочва още в писмото, което означава, че за самата компанията това не е данъчно признат разход и с него не може да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Обръщаме внимание, че тези данъчни писма нямат задължителен характер за прилагане. Изводите, които се правят от НАП в тях са следствие от тълкуване на данъчно-осигурителното законодателство, съобразно конкретните случаи. Но те все пак дават насока за данъчната практика на НАП за сходни и подобни случаи, където безплатното ползване за лични нужди на стоки и услуги, платени от работодателя всъщност са непарични доходи за самите служители, като това ползване следва да се оцени по пазарна цена и да се обложи с данък върху дохода за служителя и осигуровки за служителя и работодателя.
Примери за непарични доход на служителя:
1. Стойността на безплатните за служителя лични разговори по служебния мобилен телефон е облагаема, освен с "данък уикенд" при работодателя, то и с данък общ доход при служителя и осигуровки при служителя и работодателя.
2. Безплатното представяне (като безплатен наем) за ползване от служител на служебен автомобил за лични цели, където сумата на това ползване ще се оценява по пазарна цена, за целите на облагането с данък общ доход, който е удръжка от трудовото възнаграждение на служителя, респ. и с осигуровки.
Липсата на ясни текстове по отношение на облагането на личното ползване допълнително ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, които биха платили "данък уикенд".
Какво е последното предложение в правилника за прилагане на ЗДДС?
В проектоправилника, публикуван през тази седмица виждаме ясно изразено желанието на държавата да събере данните и контролира кой плаща “данък уикенд”, както и да отчете приходите в хазната от него, получени чрез последните изменения в ЗДДС. За целта се предлага създаването на нови специални колони и клетки в месечните ДДС регистри, където да бъде посочван само начисления ДДС върху личното ползване за служебните стоки, услуги и активи. И въпреки, че в мотивите към проекта, финансовото министерство посочва, че промените “няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата”, то на практика разходът за бизнеса ще е голям, защото:
Първо: Всички компании трябва да поемат допълнителен разход по актуализацията на счетоводния си софтуер, във връзка с новия формат на Справка-декларация по ЗДДС и дневник продажби, независимо от това дали ще плащат “данък уикенд” или не.
Второ: Безспорно ресурсът по следенето и отчитането на така нареченото “пропорционално ползване” ще е доста сериозен, а процесът - трудоемък.
Трето: Самите преценките по изчисленията ще са много субективни, което ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, тъй като сумите посочени от тях за “данък уикенд” ще могат лесно да бъдат оборени от данъчната администрация при проверки и ревизии.
Изчисленията показват, че често “данък уикенд” плюс последващи данъци и осигуровки върху сумите, пресметнати за пропорционалното лично ползване, като общо ще нахвърлят ползвания данъчен кредит за фирмените нужди, и тогава е възможно част от компаниите да се откажат да поискват фактури от контрагентите си, което ще увеличи сивата икономика. От друга страна не е целесъобразно, за да избегнем "данък уикенд" плюс последващи данъци и осигуровки, да се налага да ползваме по два телефона, два лаптопа, два автомобила и тн.
Какво е решението?
Преди да се подходи към такова стриктно и всеобхватно облагане на личното ползване, каквото желание виждаме по отношение на ДДС напоследък, то е необходимо въпросът да се разгледа, премисли и реши и в контекста на другите данъчни закони - ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.
И не на последно място в ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и осигурителното законодателство, трябва да се направи разлика между осчетоводените стоки и услуги, които са изцяло за лично ползване и такива, които са закупени за служебни цели, но частично се ползват и за лични нужди от служителите или собствениците на фирмите. Второто е нормална и често срещана практика, както при малките компании, така и при големите.