„Съществуват благоприятни условия за развитие на двустранните търговско-икономически отношения между България и Иран. Тези условия са в резултат на обявеното изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма и отпадането на досегашните ограничения пред бизнеса.“ Това заяви заместник-министърът на икономиката Любен Петров при откриването на Българо-ирански бизнес форум в Техеран. Събитието се организира в рамките на 18-та сесия на Смесената междуправителствена българо-иранска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която се провежда от 6 до 9 март 2016 г. в столицата на Ислямска република Иран.
„България има потенциал и интерес за нарастване реализацията на продукти на фармацевтиката, химическата промишленост, машиностроителна и електротехническа продукция, продукти и услуги на информационните и комуникационните технологии, селскостопанска продукция, техника, транспорт, енергетика, екология, туризъм“, подчерта зам.-министър Петров. Той акцентира върху готовността на българската страна да подкрепи всяка конкретна бизнес инициатива, под формата на обмен на бизнес посещения и делегации, провеждане на бизнес форуми. „Целта е да се насърчат фирмите от двете страни по-добре да опознаят съществуващия потенциал за ръст във взаимната ни търговия. Необходими са адекватни механизми за директни разплащания и експортно застраховане“, каза още заместник-министърът на икономиката. Той допълни, че бизнесът от двете страни може да се възползва от съществуващите възможности и чрез съвместни инициативи, за които може да разчитат на подкрепа от българска страна.
В работата на Българо-иранския бизнес форум взеха участие представители на 66 български компании. Бизнес-делегацията е организирана от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/, със съдействието на СТИВ-Техеран. От иранска страна интерес към събитието проявиха над 100 компании.
По-рано заместник-министър Петров се срещна със зам.-министъра на промишлеността, мините и търговията и председател на Организацията за насърчаване на търговията на Иран Валиоллах Афхами. Двамата обсъдиха състоянието на двустранните ни икономически отношения и възможностите за тяхното насърчаване. Двамата заместник-министри се обединиха около становището, че текущите нива на стокообмена между България и Иран не отговарят на потенциала на двете държави и целта е той да достигне 1 млрд. долара. Двете правителства трябва да съсредоточат усилия в насърчаването на фирмите за по-активна работа помежду им. Конкретни мерки според заместник-министър Валиоллах Афхами могат да бъдат участия на панаири, отстраняването на евентуални визови проблеми, установяването на директна самолетна линия между България и Иран. В контекста на китайския проект за нов „Път на коприната“ Иран и България вече работят по изграждане на нов транспортен и транзитен коридор, който минава през териториите на Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Черно море и България.
Иранският заместник-министър обърна внимание, че има сериозен потенциал за сътрудничество в сектора на инженерните и техническите услуги, както и възможност за изграждане на съвместни предприятия между фирми от двете страни. В заключение заместник-министър Валиоллах Афхами подчерта, че сътрудничеството с други държави е от особена важност за страната му и поради спада в цените на петрола, което насърчава Иран да развива и изнася други продукти, а не само суров петрол и природен газ. От своя страна заместник-министър Любен Петров покани колегата си да посети България с бизнес-делегация от заинтересовани ирански компании.
Според българската статистика за 10 годишен период от 2004 г. до 2014 г. стокообменът между Република България и Ислямска република Иран нараства над 10 пъти от 14.3 млн. щ.д. на 166.2 млн. щ.д. Износът на България се увеличава от 11.9 млн. щ.д. през 2004 г. на 123.9 млн. щ.д., а вносът от Иран от 2.4 млн. щ.д. за 2004 г. на 42.3 млн. щ.д. през 2014 г. Ръстът е осезаем, но българската страна счита, че стойностите все още не съответстват на потенциала на двете икономики. През 2015 г. двустранният търговски оборот запази своите високи нива, като достигна 155.2 млн. щ.д., от които български износ за 139.6 млн. щ.д. и внос от Иран за 15.6 млн. щ.д. Структурният анализ за последните години показва, че най-голям дял в износа на България за Иран заемат минералните и химични фосфорни торове, тютюневите изделия и медикаментите.