„Ще има нова Европа – Европейски съюз 2, а вариантите за това са няколко“, заяви по „Канал 3“ проф. дфн Кръстьо Петков относно това как ще се отрази Брекзит на трудовия пазар в Европа.
„Моето мнение, до колкото следя анализите, се доближава до вижданията на едни от най-сериозните анализатори от типа на Юрген Хабермас, скоро починалият Улрих Бек и т.н. Ние отиваме към една схема на концентричните кръгове. Ядрото ще е от шестте държави, основатели на ЕС. Те ще имат по-различен статут, но това няма да е Еврозоната. Ще бъдат тотално доминирани от Германия.
След това имаме полупериферия – държавите, както е Средиземноморието и както сега Италия отново се връща там, които отговарят на много критерии, но не могат да мерят ръст и са зависими от богатите западни и северни държави.
След това идва периферията или Вишеград + , но с много ясни права и договаряне без да се чака какво ще кажат големите. Заявките ще се дават предварително, ще се изпращат и ще се слагат на масата когато седнат 27-те ръководители на държавите и се водят преговори“, заяви проф. Кръстьо Петков.
„От вчера и по-точно от онзи ден, вече е ясно, че Великобритания има нов премиер. Въпреки, че Тереза Мей е подкрепяла това страната да остане в ЕС, тя беше категорична, че ще работи за това, Брекзит да бъде успешен. Тези 4 милиона души, които поискаха втория референдум са вече информирани, че такъв няма да има и, че ще започнат процедурите по преговорите с ЕС“, каза още той.
„От тук нататък аз бих се доверил на сериозните анализатори, а не на тези, които емоционално или пристрастно коментират нещата. Има доста неясни въпроси. Накрая е най-сложното – ще има ли верижен ефект или ефектът на доминото?“, споделя проф. Петков.
„Жак Атали, който не е случаен човек, вчера заяви, че идва ред на Италия, като трус и удар по финансовата, а от там и политическата конструкция на ЕС, заради ситуацията с банките. Как ще се компенсират загубите и токсичните кредити? Няма от къде да се извадят тези 40-50, а те може да са и доста повече милиарда. Всичко ще падне на плещите на данъкоплатеца. Колкото и по-европейски да е настроен италианският данъкоплатец, един Господ знае какво ще се случи през октомври, когато Ренци е насрочил референдум“, твърди проф. Петков.
По думите му, той не иска ефектът на доминото да се задейства.
„И не само аз, но и други, които са проевропейски настроени, но търсят имиджа, формулата и конструкцията на другата Европа – по-демократична и зачитаща интересите на всички нации. Освен Италия обаче, вече е решен въпроса за референдум във Финландия. Тя не е случайна държава. Остава да видим, кога и как ще е референдума и в Унгария, по квотите. Подготвят се и референдуми в Шотландия, Северна Ирландия и т.н. Това са 1/3 от държавите. Отиваме не само към година, но и към десетилетие на референдумите. Няма как хората в Брюксел да не се съобразят с настроенията на нациите и техните лидери и ще трябва да изчакат резултат“, смята проф. Петков.
По думите му първите икономически отражения вече бяха консумирани. Това е спада на пазарната стойност на паунда. Полека лека обаче, се върви към възстановяване. Ако Тереза Мей остави досегашният ковчежник – министърът на финансите г-н Озбърн, то той умее да влияе на пазарите успокояващо. По-скоро ще се случи нещо друго, което вече започва да става ясно. Ще имаме релокация на щабквартирите на доста сериозни капиталови структури. След обединението на лондонската и франкфуртската борса се реши щабквартирата да е във Франкфурт, а не в Лондон. Редица други банки казаха, че ще се преместят и ще търсят по-добро място, тоест Ситито няма да бъде така пренаситено с финансови капиталови институции. От друга страна пък, това ще развърже ръцете за една по самостоятелна и гъвкава политика. Не вярвам да стане по-зле, заяви той.
Според него англичаните са доказали, че знаят как да си бранят финансовите интереси. При предстоящата раздяла с ЕС, дори и да не постигнат споразумение, което да ги облагодетелства търговски, те ще успеят да минимизират загубите.
„Още през 2013 г. в ЕС започна да се говори за Европейската конституция. Планът беше през 2020 г. да се направят първи стъпки към оформянето на една друга, по-висша, форма на държавно управление в ЕС. Според мен Брекзит и процесите, които следват след напускането на Великобритания от ЕС, не са случайни. Тези стъпки са били подготвяни, като имаме предвид цялостната кампания в Лондон, в мрежите и цяла Великобритания като цяло. Тази кампания е подготвяна с години. Концепцията е измислена много добре, за да може повечето граждани на страната да се подтикнат да гласуват за излизането й от ЕС. Няма случайни неща. Всичко това е добре обмислено и подготвяно“, заяви още той.
Относно това, какви са задните мисли на Великобритания за излизането й от ЕС и дали ще търси партньорство с Русия или да тръгне към Индия или Китай политологът Атанас Шмид заяви: „Великобритания винаги ще търси партньорство с Европа. Тя никога няма да се откъсне изцяло от Европа. Да не забравяме обаче, че Великобритания е една империя и като такава, тя се стреми да си запази статуквото. Да остане империя. В случая ЕС ще бъде друга сила, с която естествено ще има търговски, политически отношения и може би много тесни за бъдеще, тъй като практиката и работата до сега, на политиците и икономиката на Великобритания като част от ЕС, е показала, че може да се работи по определен начин. Според мен Великобритания ще запази точно този начин в работата си с бъдещата Европа. Практики, които не са били толкова позитивни за вътрешната и външната политика или за икономиката на страната, ще отпаднат. По този начин ще има и баланс, защото в политиката и по-специално в международната политика, винаги става дума за баланс на интереси, сили и т.н.“
На въпрос, каква трябва да е позицията на България, за да е държавническа и правилна, проф. Петков заяви: „Най-напред трябва да се погрижим за своите хора, тези 170-200 хиляди българи, които пряко или косвено са свързани с икономическата имиграция във Великобритания. Някои от тях са и прихождащи. Има хора, които днес са в Англия, после са се преместили в Германия и пак се връщат в Англия и т. н. Това е поколението не просто на българите – европейци, а на космополитите. Те трябва да получат уверение, че след като са стартирали кариера и бизнес и не са социални турист, които изсмукват фондовете на благополучието на английската държава, ще могат да ползват своите права.“
Според него от тук нататък, идват няколко искания, които България няма как да ги реализира сама.
„Това ще трябва да стане заедно и чрез Вишеград. След вчерашната реч на Орбан се вижда, че Вишеград е решил, да играе самостоятелна роля и в договарянето на последиците и стъпките, които ще се предприемат след Брекзит. На първо място поставям равноправното третиране на Източна Европа. Ако България, Хърватска и Румъния се присъединят към Вишеград се получава Вишеград + и думата ни ще тежи повече. До колкото мога да разчитам ходовете и изказванията на премиера Бойко Борисов, като че ли той мисли в тази посока, но малко се притеснява да не си развали имиджа на евроатлантик. Най-внимателни трябва да бъдем в започналото орязване на европейските фондове за това, че трябва да се пестят средства. Част от тях се пренасочват към Турция и чрез нея за туширане на кризата с мигрантите. Тук вече е анблок. Източноевропейците трябва да поставят следния въпрос: „Стига сте казвали, че ние изсмукваме средства на данъкоплатците от Западна Европа. Нека да видим какво вие прибирате като добавена стойност и свръхпечалби от Централна и Източна Европа. Става въпрос за този огромен пазар, който се отвори пред ЕС след 89-90 година.““, обясни още той.
По думите на Атанас Шмид пък, България е част от ЕС, но не трябва да се забравя, че тя също така е на границата с Русия, Близкия Изток, и като цяло е гранична държава. „За България е много важно тя да остане в ЕС и да подкрепя европейската политика за интеграция, за бъдеща такава, създаване на нова европейска политическа институция или държава и т.н. В същото време България трябва да продължи да балансира тези интереси, които я разделят между Изтока и Запада. Това е била нейната роля в миналото и това ще е нейната роля и в бъдеще. Смятам, че политици, които гледат само в една посока няма да имат ефективна политика за бъдещото развитие на България. Тук говорим за баланса между икономически и политически интереси и влияние“, обясни Шмид.
„Нека видим какво беше преди 2014 г. - криза, известно подобрение през 2009 г и отново затъване в криза, този път дългова и валутна, от която и до днес не може да се измъкне Брюксел“, припомни проф. Петков.
„Всичко това може би ще бъде голям проблем за всички българи, тъй като в момента Великобритания все още е в ЕС. В страната има много българи, които работят и са се интегрирали в местното общество икономически и социално. Едни бъдещи промени в статуквото и правилата за тяхното оставане в държавата и развитието има като българи на територията на Великобритания, ще има значителни последици за тях и техните семейства. Всички знаем, че много българи ходят на бригади, работят и извън бригадите, преместват се заедно със семействата си в тази страна, те не са никак малко. Това ще донесе сътресение в социалния живот в страната, тъй като доходите на средно статистическия българин не са високи. Изрязването на такова голямо перо, от което те вземат и печелят с честен труд, ще отпадне. Това ще се пренесе и в България и ще се изрази в социално недоволство, безработицата и бедността ще се увеличат. Знаем, че в днешно време има голяма и дълготрайна безработица в България, което също трябва да се промени в близко бъдеще“, заяви Шмид.
Според него, ние ще въведем еврото, защото няма друг начин. „Това е пътя, който България ще извърви чисто икономически. Когато Германия въведе еврото, този трус, който се получи тогава, в България ще бъде много по-сериозен, тъй като тук социалния минимум е много по-нисък. Тук прага на бедността е много нисък и еврото буквално ще доведе до големи сътресения. Надявам се българското правителство, което и да е то, да предприеме съответните мерки, за да може да се избегнат неприятните социални явления в обществото“, обясни той.
Попитан какво мисли за рестарта на отношенията ни с Иран проф. Петков заяви: „Още миналата година, когато бях в Грузия, разбрах от три посолства, че се готви пускането в действие на новия инфраструктурен проект и коридор. Чакаше се само датата да паднат забраните по отношение на Иран. Аз съм твърд привърженик за това да се възползваме от новата изключително благоприятна конюнктура в две отношения. Първо в Иран има пари и капитал с деблокирането на тези над 150 милиарда долара само на запад и другите авоари, с които разполага държавата, ние можем да бъдем действително врата на Иран към Европа, ползвайки старите си великолепни връзки. Второ, не ми е ясно как технически ще се реши въпроса, но заобикалянето на Украйна с този коридор и през Грузия до България, действително повишава нашите шансове да бъдем газов хъб и да върнем изгубените доста добри позиции в енергийния сектор, които имахме до преди 10 години. Тъй като се очертава доста дълъг период на нестабилност на Ирак и използването му като контрапункт на това, което се случва в другите държави в този огромен регион, по-добре да се заложи на Иран, отколкото на друго. Сирия доста време ще бъде извадена от играта.“
„Миля още, че ако Иран купи реактора, това ще бъде повече жест и ще бъде свързан с някакво пакетно споразумение, а не че толкова им е притрябвал българския реактор. Затова с интерес проследих изказването премиера и дано да е аргументирано и да няма отстъпления, че ако това не стане ще рестартираме проекта Белене. Продължавам да съм привърженик на това обаче, че трябва да се диверсифицира производството на енергия. Не може непрекъснато да зависим от едно нещо - веднъж от въглища и втори път от атом. Трябва да влизат в действие. Онзи ден излязоха разчетите. Трябват алтернативни източници на енергия като се нормализират цените и не се допускат схеми. Ето тук поне сме напред. 16 % от потенциала, който имаме, даже и повече, може да се задейства, но напред да излезе това, с което България е много богата, а именно водата и биогаз“, каза още той.