Русия и Турция договориха възстановяването на Турски поток. Това стана при последната визита на турския президент Реджеп Ердоган в Санкт Петербург.
Въпросът е, че и Иран не се отказал от амбицията си да изнася синьо гориво през Турция за Европа.
Ислямската република е пряк конкурент на Русия за пазара на ЕС.
Анкара използва Техеран като скрит коз в преговорите с „Газпром”
за отстъпките за руски газ. Това си пролича при пресконференциите след края на разговорите в Санкт Петербург.
Въпросът за отстъпката за руска газ при строителството на „Турски поток” не е обсъждана, но министерството на енергетиката е готово да обмисли по-ниски цени за синьото гориво за Турция. Това заяви в интервю за телевизия „Россия 24” енергийният министър на Русия Александър Новак, коментирайки визитата на Ердоган в Санкт Петербург.
От своя страна Русия беше доста категорична и негативна по отношение на България в изказването на Владимир Путин по повод прекратяването на проекта „Южен поток“.
Да, сега виждаме и знаем, че българската страна би искала да се върне към проекта „Южен поток”, но ние понесохме определени загуби във връзка с отказа на европейските партньори от реализацията на този проект, а сега само едни намерения не са ни достатъчни, необходими са ни абсолютно железобетонни гаранции от юридически характер. А такива няма, подчерта Владимир Путин.
Ако оставим настрана емоциите, трябва да отбележим, че просто европейското законодателство, т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС, не позволяваше на Русия да строи през територията на България по модела на „Газпром“ – контролирайки и самия тръбопровод, и газовите потоци през него на 100%.
Според Илиян Василев Путин си е научил уроците след като загуби над 15 милиарда долара само в подготовка и промотиране на „Южен поток”, включително покупката на тръби; проектните компании, които никога не тръгнаха и най-вече за извършените работи по усилване на съществуващи капацитети и изграждане на нови в самата Русия. Доста средства отидоха и в промотиране и материално стимулиране на политиците от страните, през които „Южен поток” трябваше да мине.
Проблемът е, че два гиганта Иран и Русия искат да владеят Проливите.
Това е необходимо за тяхната експанзия към Южна Европа. Последният анализ на „Бритиш петролиъм” за газовите запаси в света потвърди, че Иран и Русия разполагат с изравнение сили – около 33 трлн. куб. м. по отношение на своите запаси от синьо гориво.
Част от тези мощности търсят излаз на пазара на Южна Европа. След години на западно ембарго Техеран има проблеми с инфраструктурата. В. „Ведомости” припомня, че 680 000 тона тръби за подводната част на „Южен поток” още са складирани в български пристанища. В момента „Газпром” води по точки.
Иран пък може да получи подкрепа от Европейската комисия.
Политически мотиви сложиха край на изграждането на „Набуко”. В момента Брюксел може да окаже подкрепа на алтернативни трасета от Кавказкия регион като конкуренти на „Газпром”.
Единият от тях е Южният газов коридор. Това е трасе за износ на каспийски газ в Европа чрез Турция. В момента се обсъжда увеличаване на капацитета на съществуващото трасе Баку – Тбилиси – Ерзерум и строителството на две нови трасета на обща стойност $45 млрд: TANAP от източната до западната граница на Турция и TAP за доставките на газ от Азербайджан в Европа. Строителството на TAP започна този май и трябва да завърши през 2020 г. , за когато са планирани и първите доставки. Акционери в TAP са BP, азербайджанската Socar и италианската Snam с по 20%, но и белгийската Fluxys — 19%, испанската Enagas — 16% и швейцарската Axpo — 5%.
Първоначално по Южния газов коридор се планират да се доставят по10 млрд. куб. м. азерски газ за Европа от 2020 г. и други 6 млрд куб. м за Турция. Плановете са количествата да бъдат увеличени за сметка на доставки от Туркменистан, Иран, Казахстан и Ирак.
Директорът на консултантската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин обаче е скептичен доколко възраждането на южната газова експанзия на Русия е реалистично на фона на липсата на свежи капитали в „Газпром” и действащите срещу Кремъл западни санкции.