Има и идея за превръщането на сегашното находище Галата в газов хъб. Причината е, че то е почти изчерпано, заяви пред журналисти председателят на Комисията на енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той посочи, че няма информация дали това е само идея или по нея се работи. Използването на газовото находище край Галата ще отпадне нуждата от да има хранилище за газ около Варна.
Според председателя на КЕВР българският и гръцкият хъб не се конкурират. Освен от Русия България може да получава синьо гориво от Азербайджан, Туркменистан, Ирак, Иран, дори и от Израел, както и втечнен газ през терминала край Александруполис.
Дори и без Русия има смисъл от изграждане у нас на хъб, смята Иван Иванов.
Ако „Газпром“ успее да изгради газов хъб в Гърция, то съществуването на българския енергиен хъб „Балкан“ се обезсмисля, предупредиха преди дни експерти.
Атина вече усилено работи за терминал за втечнен газ в района на Александруполис. Това ще разнообрази енергийните доставки за балканската страна.
Близо 1,5 млрд. евро ще бъде инвестицията в газовия хъб „Балкан“, ако се реализира северния маршрут, а 1,4 млн., ако се стъпи на южния - към Гърция и Италия. На енергийния форум във Варна бяха лансирани различни варианти на капацитет на хъба - от 37 млрд. куб. м на вход и изход, ако се избере южното трасе и 45 млрд. куб. м, ако стане северния маршрут, той обаче е свързан с тръбата по дъното на морето, с руския газ и с интерес от руската страна.
От своя страна Русия се опитва да заобиколи Украйна като транзитна държава. Преди месеци Москва лансира изграждането на „Северен поток -2“. В южна посока Русия търсеше алтернативи и една от тях беше „Турски поток“ след провала на „Южен поток“. В сряда Анкара даде разрешение на „Газпром“ за изграждането на трасето.
Целта на европейския Енергиен съюз е пълната свързаност на мрежите на 28-те членове на ЕС и газовият хъб е част от плановете на Комисията в тази насока, смята Иван Иванов.