Българската икономика се преструктурира през последните години. Мъжете са основно бачкатори. Жените са бели якички, но те печелят по-малко от силния пол на същата позиция.
Най-бързо развиващите се са тези сектори, които създават и най-много нови работни места. Специфичното за тях е, че изискват средна или висока степен на образование . Това са информационните технологии, аутсорсинг на бизнес услуги, някои сектори на преработващата промишленост и други.
Това става ясно от публикуваното тази седмица изследване на Националния статически институт (НСИ) - “Структура на заплатите 2014”. Това мащабно изследване на наетите лица се провежда веднъж на всеки 4 години. Резултатите от него показват ясно повишаващо се значение на образованието за размера на получаваното заплащане.
Резултатите от наблюдението се отнасят за съвкупност от 2 256 988 наети лица по трудово или служебно правоотношение. През октомври 2014 г. средната брутна часова заплата е 4.35 лв., а средната брутна месечна заплата е 770 лева.
Средната брутна годишна заплата за 2014 г. е 10 254 лева.
Мъжете са 48% от общия брой на наетите лица, останалите 52% са жени. Относителният дял на мъжете, упражняващи т.нар. Работнически професии (или „сини якички“) е 51.3%, докато при жени те 75.5% принадлежат към т.нар. „бели якички“.
Около 9% от лицата са наети на непълно работно време, като 51% от тях работят в малки предприятия с персонал от 1 до 9 наети лица.
Мъжете са основно бачкатори. Жените са бели якички, но те печелят по-малко от силния пол на същата позиция.
Неравенството в заплащането по пол е по-силно изразено при наетите на пълно работно време - брутната часова заплата на жените е 4.16 лв. и е 87% от възнаграждението на мъжете, които печелят по 4.77 лв. на час.
Неравенството в заплащането по пол е най-голямо в сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа“, където жените, работещи на пълно работно време, печелят с 28% по-малко от мъжете на месец и с 32% по-малко за годината
При наетите на непълно работно време не се наблюдава такава разлика - средните часови ставки на жените и мъжете са почти еднакви – съответно 3.27 и 3.38 лева. Правилният анализ на различието в заплащането по пол налага отчитането на индивидуалните характеристики на наетите лица и характеристиките на предприятията, в които те работят.
В същото време се забелязва тенденция, че младите стават все по-високоплатени, докато при лицата на възраст над 50 г. се наблюдава трайна тенденция на спад във възнагражденията.
Във възрастовите групи на 20-29- и 30-39-годишните ръстът на средното възнаграждение в периода 2003-2014 г. е с около 10%. По този начин средната заплата при 20-29-годишните достига 90% от средната за страната, а тази при 30-39-годишните - 108%. При следващите възрастови групи е налице спад, като средните заплати при лицата над 50 г. вече са по-ниски от средните за страната. Прави впечатление увеличаващият се дял на наетите във възрастовата група над 60 г. - от 2,5% от всички наети през 2002 г. до над 9% през 2014 г.
Традиционен инструмент за графичното изобразяване на неравенството при разпределението на доходите е
кривата на Лоренц.
Реалната неравномерност при разпределението на заплатите се представя чрез кривата на Лоренц, която показва във всяка своя точка какъв процент от наетите лица получава съответната част от общата сума на заплатите, а с това и степента на неравномерност в разпределението им.
Степента на неравенството, очертано чрез кривата на Лоренц, се измерва чрез коефициента на Джини.
Според резултатите за годишната заплата от наблюдението на структурата на заплатите за 2014 г. индексът на Джини е 39%, което дава основание България да се определи като страна с умерена неравномерност на разпределението на заплатите.
Този ефект е най-ясно видим по отношение на нискоквалифицираните лица, чиито заплати изостават чувствително от средните за страната нива. Обратно - при висококвалифицираните специалисти (особено във възрастовата група между 20 и 40 г.) темпът на нарастване на възнагражденията е осезаем.