Банките са секторът, който валутната криза в Турция засегна най-силно. Част от тях в стремежа си да успокоят предприемачите и кредиторите, са взели драстичното решение да разпродадат част от златните си резерви. Финансовата криза в южната съседка дойде през август, когато лирата се обезценяваше стремително. Повечето банки имат значителен външен дълг и девалвацията на турската лира води до усложнения при обслужването на тези заеми. До края на следващата година турските банки трябва да погасят дълг под формата на облигации на стойност 7.6 млрд. USD. Обезценяването на местната валута доведе до загуба от страна на банките, равна на половината от стойността на дълга.
С почти 20%, до 15.5 млн. унции злато, са спаднали златните резерви на турските банки от 15 юни към днешна дата. Най-голяма разпродажба е имало в момента, в който Турция намали изискванията за задължителните банкови резерви.
Причината турските банки да прибягат до намаляване на своите златни резерви е, че южната ни съседка е една от малкото държави, в които е разрешено чрез златно да покриват изискванията си за задължителни резерви. Също така е практика турските банки да заемат на международните пазари долари и други твърди валути като ги хеджират с помощта на златни деривати, а не в турски лири. Дори когато заемите са номинирани в местната валута, златото е гаранция за сигурността на банковите баланси.
Не трябва да се пропуска и фактът, че благородният метал е много ценен в Турция и държавата е на пето място по търсенето му. Първите две са Индия и Китай.
Кога ще е краят на кризата в Турция е трудно да се каже, особено на фона на рязкото повишаване на основния лихвен процент с 625 базисни пункта, до 24%. Целта е да се спре сриването на турската лира, но още в края на миналата седмица пазарите станаха свидетели на ново поевтиняване на местната валута.