Г-н Темиртай Избастин, ръководител на дипломатическата мисия на Република Казахстан даде кратко интервю.
Разкажете накратко на търговско-икономическите отношения между България и Казахстан?
Казахстанско-българското търговско-икономическо развитие продължава да се разгръща. По данни на статистиката на Казахстан, през 2018 година търговията между Казахстан и България състави 213,1 млн. долара, или 2 пъти повече от 2016 година (109,6 млн. долара).
За периода 2005-2018 година брутният приток на инвестициите в Република Казахстан от преките инвеститори от България състави близо 40 млн. долара. За същия период брутният приток на преките инвестиции в Република България от Казахстан състави близо 12,3 млн. долара.
Радвам се да отбележа, че ред български компании вече от много години работят в Казахстан и продължават да инвестират в нови проекти. В Казахстан са зарегистрирани близо 100 предприятия с участие на български капитал в различни сфери.
Днес Казахстан открива нови възможности за изгодно правене на бизнес. Затова ние отделяме особено внимание на активизиране на икономическите отношения между нашите страни и търсене на нови бизнес партньори от България.
Вашата страна е доста млада. Казахстан придоби своята независимост през 1991 година. През този период от време Казахстан активно изпълнява вътрешнодържавните си програми по развитието на бизнеса, участва в различни международни мероприятия с цел популяризация на страната като изгодна дестинация за инвестиране. Кажете, често ли трябва да се сблъсквате с различни стереотипи?
Като млада държава, която отскоро започна своя независим път на развитие, често се сблъскваме с различни стереотипи.
Първи стереотип – това е малък пазар, с население 18 милиона души.
Това можеше да се твърди в началото на изграждането на нашата държава. Но днес, благодарение на многовекторната политика, мерки за икономическа интеграция с близките държави, компаниите, които работят в Казахстан, имат достъп към пазар, наброяващ повече от 500 милиона души, в това число: население на прикаспийските държави - 150 милиона, централно азиатските държави – 50 млн., Западен Китай – 300 млн.
В същото време има достъп до пазара на Евразийския икономически съюз за 180 млн. души.
Вторият стереотип – слаба транспортна инфраструктура поради отсъствие на излаз на море.
Отсътствие на излаз на море може да се преодолее, ние разработихме план и на практика работим по него. През годините на своята независимост Казахстан построи стотици хиляди километра автомобилни пътища с твърдо асфалтово покритие.
На този етап ние продължаваме да развиваме нашето пристанище в Актау.
На 11 август 2018 година в Каспийско море бе открито ново пристанище „Курък” – най-краткият път за товари от Югоизточна и Централна Азия, Урал и Сибир към Транскаспийския коридор. Паромният комплекс включва водна акватория, железен път и автомагистрали. Пропусквателната способност е 7 милиона тона товари на година.
През Казахстан преминава мултимодалният Евразийски транспортен коридор, включващ 5 железопътни и 6 автомобилни международни маршрута, в това число съвременна трансконтинентална автомагистрала „Западна Европа – Западен Китай”.
Те свързват Китай и други държави от Азия с Европа, през Русия, Каспийско и Черно море, а също така с Иран и Турция.
Нашите транспортни коридори позволяват да се доставят товари от Азия - порт Лянюнган, Китай, в Европа - порт Дуйсбург, Германия, или обратно примерно за 10-15 дни, което е 2-3 пъти по-бързо, отколкото по море.
Повече от 70% трансконтинентални маршрута са в Казахстан. През последното десетилетие Казахстан инвестира близо 30 млрд. щатски долара в транспортната инфраструктура, а към 2020 година – още допълнително 8,4 млрд. щатски долара.
Третият стереотип е приравняване на икономическото развитие на Казахстан към други държави от Централна Азия.
Казахстан е лидер сред другите страни от Централна Азия по нивото на развитие и мощност на икономиката. По данни на Световната банка, през 2018 година година по обем на БВП сред 194 държави Казахстан зае 55 място. Повече от половината на общия обем на БВП на централноазиатския регион е на Казахстан.
По оптимистични прогнози, средногодишният ръст на БВП през 2019 година ще състави 4,5 %.
Казахстан днес – това са нови възможности и огромен потенциал за изгодно правене на бизнес.
Постоянно се провежда работа по подобряване на инвестиционния климат, защита правата на инвеститорите.
Либерализира се законодателството в сферата на предприемачеството.
Казахстан е на първо място сред страните от ОНД по привлечени инвестиции на глава от населението.
След 5 години постоянна съвместна работа с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие миналата година Казахстан встъпи в Комитет по инвестиции на ОИСР и стана 48-ма държава, присъединила се към декларацията на ОИСР за международни инвестиции и многонационални предприятия. Казахстан е единствен член на комитета на ОИСР от централноазиатските държави.
В Световния рейтинг „Doing Business” Казахстан зае 28-мо място от 190 държави, а по показател „защита на миноритарни инвеститори” – 1-о место. Република е включена в категория на държави, където правенето на бизнес е „много лесно”.
А в рейтинга на глобалния индекс на конкурентоспособност на Световния икономически форум в края на 2018 година Казахстан е на 57-о място от 137 държави.
Действително, в Казахстан има добри перспективи за инвестиране и за правене на бизнес. Привличане на инвестициите е важен елемент в развитието на икономиката на всяка държава. Всяка държава в това отношение се старае да покаже на потенциални чуждестранни инвеститори своите уникални възможности и особености. Какви мерки предприема Казахстан за привличане на инвеститори?
Държавната подкрепа на инвестициите се извършва от Министерството на външните работи на Казахстан, Акционерно дружество „Национална компания „KAZAKH INVEST” и други упълномощени органи.
В същото време, „KAZAKH INVEST” предоставя пълна гама услуги на принципа „едно гише” за подкрепа на инвестиционни проекти от идея до реализация.
В съответствие с Предприемаческия кодекс на Република Казахстан има следните мерки за държавна подкрепа за инвестиции:
освобождаване от мита при внос на:
технологично оборудване - за срока на инвестиционния договор, но не повече от 5 години от датата на регистрацията на инвестиционния договор;
съставни части към технологичното оборудване - за срока на инвестиционния договор, но не повече от 5 години от датата на регистрацията на инвестиционния договор;
резервни части за технологичното оборудване – предоставя се на казахстански юридически лица за срок до 5 години в зависимост от обема на инвестициите във фиксирани активи;
суровини и (или) материали – за срок от 5 години от деня на въвеждане в експлоатация на фиксираните активи по работна програма.
държавни натурални грантове (безвъзмездна помощ) - това е мерка за държавна подкрепа, по която след изтичане срока на инвестиционния договор при условие, че инвеститорът е изпълнил своите инвестиционни ангажименти, на него се предоставя за временно безплатно ползване имуществото на Казахстан.
Също така за извършване на дейност по реализация на инвестиционен проект на казахстанско юридическо лице се дава парцел за временно безплатно ползване, с последващо безвъзмездно прехвърляне на собствеността или се предоставя право на ползване на земята.
Максимален размер държавните натурални грантове е не повече от 30% от обема на инвестициите във фиксирани активи на казахстанското юридическо лице.
освобождаване от данъци: корпоративно подоходно облагане, данък върху земята, данък върху имуществото, ДДС.
инвестиционни субсидии се дават безвъзмездно и безвъзвратно на казахстанско юридическо лице с решение на Правителството на Република Казахстан при подписване на инвестиционен договор за инвестиции в размер не по-малко от 5 милиона месечни разчетни показатели. Изключение: инвестиционни приоритетни проекти по разширяване и/или обновяване на действащите производства.
Размерът на субсидията е до 30% от стойността на строителни работи и покупка на оборудване, без ДДС и акцизи, които са предвидени в работната програма на инвестиционния договор.
Как в Казахстан стоят нещата с визовия режим и има ли допълнителни удобства за извършване на инвестиционна дейност в Казахстан?
Има и други мерки за държавна инвестиционна подкрепа.
С цел подкрепа на икономическото сътрудничество, започвайки от януари 2017 година Казахстан въведе 30-дневен безвизов режим с 45 държави в света, в това число с България. Освен това, за ръководители, заместник-ръководители и ръководители на структурни звена на юридическите лица, които извършват инвестиционна дейност на територията на Република Казахстан, а също за членовете на техните семейства законодателството предвижда инвеститорска виза, която може да бъде еднократна за срок до 90 дни и многократна за срок до 3 години.
Осигуряване на всички видове инвестиционни услуги на „едно гише”, консултации по юридически въпроси.
В Казахстан е създаден Център за обслужване на инвеститори, който предоставя 363 държавни услуги на инвеститорите (инвестиционни договори, земя, визова подкрепа и т.д.) и провежда консултации по инвестиционното законодателство.
Освен това, за подобряване на инвестиционния климат в Казахстан е създадена институция Инвестиционен омбудсман, който се занимава със защита правата и интереси на инвеститорите.
Искам да съобщя, че допълнительно инвеститорите могат да влагат средства в проекти в специалните икономически зони.
В Казахстан действат 12 специални икономически зони.
СИЗ „Астана – нов град” в град Нур-Султан (лека промишленост, автомобилестроене, авиационна, химическа);
СИЗ „Астана – Технополис” (туризъм);
СИЗ „Морски пристанище Актау”» в Мангистауска област (лека промишленост, химическа, металургическа промишленост);
СИЗ „Парк за информационни технологии” в град Алматъ (приборостроене);
СИЗ „Онтүстік” в Туркестанска област (лека и текстилна промишленост);
СИЗ „Туркестан” в Туркестанска област (смесена);
СИЗ „Национален индустриален нефтохимичен технопарк” в Атърауска област (нефтохимическа промишленост);
СИЗ „Павлодар” в гр.Павлодар (химическа и нефтохимическа промишленост);
СИЗ „Саръарка” в Карагандинска област (металургия и машиностроене);
СИЗ „Хоргос – Източни врата» в Алматинска област (логистика);
СИЗ МЦПС „Хоргос” (Международен център за трансгранично сътрудничество) в Алматинска област;
СИЗ „Химически парк Тараз” в гр. Тараз (химическа промишленост).
В специалните икономически зони действат следните преференции:
Първо. Данъчни преференции. Освобождаване от:
корпоративно подоходно облагане;
данъка върху земята;
данъка върху имуществото;
данък добавена стойност при реализация на територията на СИЗ на стоки, които напълно се използват в процеса на производството.
Второ. Освобождаване от митнически такси:
За стоки, които се внасят в СИЗ;
За стоки, които се изнасят на територията на Митнически съюз.
Трето. Не фискални преференции:
Безвъзмездно се предоставя се земя – терен за цялото време на функционирането на СИЗ;
Облекчени процедури за наем на чужестранни работници.
Кои приоритетни сектори на икономиката на Казахстан можете да отбележите?
През 2017 година правителството на Казахстан съвместно със Световната банка разработи Национална инвестиционна стратегия за 2018-2022 година. За приоритетни са определени следните отрасли: хранително-вкусова промишленост, дълбока преработка на полезни изкопаеми, металургия, химия и нефтохимия, машиностроене, информационно-комуникационни технологии, туризъм и финанси.
При изпълнение на инвестиционните проекти в такива приоритетни отрасли като металургия, нефтопреработка, машиностроене, химия, производство на храни, предвижда се освобождаване от корпоративно подоходно облагане, поземлен, имуществен данък, облекчен редът за получаване на лицензи и сключване на договори за използване на природните ресурси.
Привличане на чужда работна ръка също се извършва без квоти и разрешителни.
Освен това, за тези сектори могат да бъдат предоставени инструменти за финансова подкрепа: намаляване на ставката на възнаграждението, гаранции и застраховки на заеми и други. На инвеститори, реализирали проекти в приоритетни отрасли на икономиката, е гарантирана стабилност на данъчното законодателство.
През 2017 година KAZAKH INVEST съвместно с Deloitte определи 50 нишеви проекта в приоритетни сектори на икономиката на страната.
Агропромишлен комплекс (АПК) – 16 проекта ($921,5 млн);
Химия и нефтохимия – 9 проекта ($16 276 млн);
Минно-металургичен сектор – 9 проекта ($1 470 млн);
Държавно-частно партньорство – 6 проекта ($1 004млн);
Други перспективни сектори – 2 проекта ($146,4 млн);
Туризъм – 1 проект ($32,5 млн.);
Енергетика – 1 проект ($465,4 млн.).
Можете да се запознаете с всички инвестиционни предложения на всяка област на Казахстан на уебсайта на Посолството на Казахстан в България.
Известно е, че в Казахстан работи Международен финансов център „Астана”, разкажете за него.
Да, на 5 юли 2018 година офицално бе открит Международен финансов център „Астана”. МФЦА е територия в пределите на град Нур-Султан, в която действа особен правен режим във финансовата сфера. В МФЦА са създадени специални условия, които нямат аналог на територията на ОНД.
Преди всичко, МФЦА е единствен център в региона с особен правен режим, функциониращ въз основа на «английското право».
Също така участници се ползват с нулево данъчно облагане в корпоративното подоходно облагане, а също върху печалба от реализацията на ценни книжа, дивиденти и възнаграждения по прехвърлени ценни книжа в течение на 50 години, т.е. до края на 2065 година. Действат упростен валутен, визов и трудов режими.
Независим съд, Международен Арбитражен Център при МФЦА гарантират защита правата на всички инвеститори и представители на бизнеса. При МФЦА е създадена високотехнологна борса, чиито партньори са Шанхайска фондова борса и американска борса NASDAQ.
Действащите на основата на изложението ЕКСПО-2017 Международен финансов център „Астана”, Международен център за развитие на „зелените” технологии и инвестиционни проекти и международен технологичен парк на IT-стартъп „Astana Hub” предоставя добра възможност за реализация на съвместни инициативи в приоритетни области.
Казахстан е заинтересован да работи с европейски партньори, които са готови да търгуват и инвестират в създаване в Казахстан на конкурентоспособни проекти с мисока добавена стойност, ориентиране на износ и повишаване на ефективност. Тези компании могат да разчитат на широк спектър различни преференции и стимули за своя бизнес.
Благодаря, господин посланик, за интервюто.
Каня български компании активно да участват в реализацията на предимствата по правене на бизнес в Казахстан и се надявам, че българските бизнесмени ще използват всички условия, създадени в нашата страна, за развитие и укрепване на взаимно изгодното сътрудничество.
Благодаря.