Рейтингът на държавните облигации на България е Baa2 със стабилна прогноза, като е повишен от Baa3 през юли 2011 г. Вече ниският бюджетен дефицит като процент от БВП се очаква да се свие още повече през следващите две години.
Това сочи доклад на международната рейтингова агенция Мудис съобщиха от Министерство на финансите.
Националната програма за реформи на правителството поставя амбициозна цел за повишаване на стандарта на живот в България до 60% от средния за еврозоната до 2020 г.
Държавните финанси са здрави, с нисък размер на дълга по всички стандарти. Дефицитът на сектор Държавно управление се сви през последната година до 2,1% от БВП.
Мудис очаква ръстът да е средно около 2% през периода 2012-2013 година.
Доходите в България би трябвало да задържат или свият разминаването с най-богатите държави в ЕС. Това продължаващо догонване е причината, поради която Мудис оценява дългосрочната икономическа сила на държавата като висока (значително над средната).
Настоящата администрация превърна намаляването на престъпността и по-доброто усвояване на средствата от ЕС – две ключови институционални слабости – в основен приоритет, и има признаци за подобряване след избирането й през юли 2009 г.
Последният междинен доклад на ЕК за напредъка на България в реформата на съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност беше публикуван през февруари. Този доклад и други преди него похвалиха напредъка, постигнат в България, но подчертаха, че са необходими допълнителни реформи в съдебната система и полицията. Наскоро, техническите усилия за реформи бяха удвоени с цел постигане на друга цел: включване в безвизовото Шенгенско пространство.
Настоящата администрация превърна усвояването на средствата от ЕС в ключова цел. Процентът на усвояване нарасна през последните две години, като 20% от отпуснатите средства за 2011-2013 г. бяха усвоени към 31 март 2012 г., въпреки че това предполага да се извърши значителна работа. Правителството също така неотдавна обяви, че ще работи в партньорство със Световната банка, ЕИБ и МБВР, като се опитва да се възползва от техните консултантски услуги.
Българските институции са силни, когато става въпрос за разумни фискални политики, парична политика и регулиране на банковата система. Регулаторите изискваха от банките да реинвестират своята печалба през годините на бума, а не да я репатрират към чуждестранните си дружества - майки.
Фискалната позиция на България е много силна (съотношение дълг / БВП в размер на 16,3% към края на 2011 г., втората по ред най-ниска стойност в ЕС след Естония). Малко други държави с РВБ са успели да поддържат дълга си достатъчно нисък (като Хонконг е забележително изключение).
Тъй като дефицитът на България падна под 3% през 2011 г., се очаква скоро страната да излезе от Процедура по прекомерен дефицит.
Дефицитът на сектор Държавно управление продължи да се свива през 2011 г., като достигна 2,1% от БВП. Спадът в съотношението през 2011 г. беше отражение на съвкупността от здравословния растеж на номиналния БВП, повишаването на приходите и успеха на правителството в ограничаването на разходите. Мудис очаква дефицитът да достигне 2% от БВП през 2012 г., в сравнение с прогнозата на правителството за 1,4%. Това отклонение до голяма степен отразява нашите по-песимистични допускания по отношение на икономическия растеж: нашето допускане е, че икономиката ще нарасне с 0,9%, докато правителството очаква ръстът да достигне 1,4%.
Данъчните ставки на ДДС, корпоративния и подоходния данък в България са най-ниските в ЕС – съответно 20%, 10% и 10%. Правителството е решено да запази ниските данъчни ставки с цел да насърчава частните инвестиции, и досега това не е довело до макроикономически дисбаланси, нито до мехури. Правителството също така планира да се справи с недостига на социалноосигурителните вноски, като криминализира неплащането им и повиши минималните прагове, за да насърчи прехода от неформална към формална заетост.
През 2011 г. Народното събрание прие ново национално фискално правило, „Пакт за финансова стабилност“, в който са изложени две нови правила: да се гарантира, че годишният бюджетен дефицит няма да надхвърли 2% от БВП, и че годишните разходи на правителството ще останат под 40% от БВП.
Най-добрата съпоставка на България с равнопоставени държави в Европа са другите държави с режим на валутен борд или фиксирани курсове, като Литва (Baa1/стабилна) и Латвия (Baa3/положителна). И двете държави се справиха много по-зле по време на световната криза, с общ икономически спад в размер на над 20% в Латвия за периода 2008-2009 г. и 12% в Литва. Държавните показатели на България ще останат по-силни от тези на горните две държави в средносрочен план.
Външните показатели на държавите с рейтинг Baa са изключително разнообразни, но тези на България са значително по-добри от средните по отношение както на съотношенията външен дълг / БВП, външен дълг / приходи по текущата сметка и външен дълг / валутни резерви, така и на повишаването на икономическата стойност (EVI). Тези показатели, обаче, са доста благоприятни в сравнение с други държави, в които има валутен борд или фиксиран валутен курс, както беше посочено по-горе.
Рисковете, предизвикани от режима на валутен борд, са свързани основно с последващите рискове в случай че системата бъде изоставена или не издържи. Обаче, това е риск с ниска вероятност. Политическият риск е нисък, тъй като има огромен консенсус за поддържането на валутния борд и на политическа рамка.