Административен съд - София област отмени забраната на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) българският холдинг "Еврохолд" да придобие активите на чешкото дружество в ЧЕЗ. Решението на съдa е от 22 юли.
С решението си съдът връща на КЗК преписката и регулаторът ще трябва да я разгледа отново. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
Споразумението за €335 милиона беше блокирано на 24 октомври м.г. от регулатора. В решението си от Комисията посочиха като причина пазарната мощ на "Еврохолд" на застрахователния пазар и един конкретен продукт, свързан с енергийния пазар. Въпреки че българският холдинг декларира пред КЗК, че е готова да не разработва и продава подобен продукт, Комисията все пак блокира сделката. Европейската и световна практика в развитите страни е регулаторите да работят заедно с компаниите по постигане на условия, в рамките на които конкуренцията на пазарите няма да бъде нарушена, а не блокиране на сделката, отбелязва money.bg.
Комисията забранява за втори път продажбата на активите на ЧЕЗ у нас, като първият кандидат-купувач бе Гинка Върбанова.
Решението за забрана на сделката бе подписано с особено мнение на един от членовете на комисията. Анна Янева пише, че то е взето в несъответстие със законовата рамка. Съдът посочва, че мнението му съвпада с това на Янева.
В решението си съдът постановява, че "КЗК е била длъжна да изложи предварителните си заключения относно ефекта, който ще породи концентрацията върху конкуренцията, както и да посочи дали е наложително налагането на мерки за запазване на ефективната конкуренция", както и че "комисията е била длъжна да води адекватна комуникация с уведомителя и с оглед неговата готовност да приеме подобни мерки. Следвало е да направи всичко необходимо за идентифицирането и налагането на такива мерки".
Съдът посочва още, че комисията е била длъжна да прикани "Еврохолд" да предложат мерки, чрез които да се преодолеят конкурентните проблеми - нещо, което холдингът е направил. "Чрез не предоставянето на тази възможност, КЗК е лишила заинтересованите лица от правото им да бъдат изслушани на основание чл. 87 ал. 1 от ЗЗК и да изложат своите възражения срещу необходимостта от налагане на МЗЕК, или съответно да предложат и обосноват защо именно предложените от тях мерки са подходящи в конкретния случай и по този начин да неутрализират отрицателното въздействие върху конкуренцията. В нито един момент в хода на производството, КЗК не е подканила страните да предложат МЗЕК, нито е водила активна комуникация с уведомяващите страни, нито по какъвто и да било начин е обсъждала предложените от тях МЗЕК", постановява още съдът.
Така процедурата по задълбочено проучване на сделката е била само "формална" и КЗК я е "прескочила", "с което безпрецедентно е накърнено правото на защита на участващите в концентрацията дружества".
С това комисията е нарушила и европейското право, според което регулаторите не просто имат възможност, но и са длъжни да търсят и предлагат мерки, чрез които концентрацията да бъде разрешена след нужните ангажименти от страна на компаниите за запазване на конкуренцията.