Предизвикателството пред икономиката ни тази година е умелото управление, а не липсата на пари, смята икономистът Румен Гълъбинов.
Проблем обаче е, че през последно време големите чуждестранни инвеститори заобикалят България, коментира той.
Според него българите, работещи в чужбина, продължават заедно с евросредствата да са основен източник на средства, но не бива да се разчита само на тях.
Добре би било преките инвестиции в икономиката ни да се увеличават значително повече и икономическият ни растеж да не е само благодарение на европарите и заемите.
Българите, работещи и живеещи в чужбина, са вкарали 23.8 млрд. долара (19.9 млрд.евро) в България, откакто страната ни стана член на Европейския съюз. Емигрантите са пращали средно по 1.7 млрд. долара (1,5 млрд.евро) на година в периода 2007-2020 г., според данни на Световната банка.
Получиха се и парите от концесията на летище София 660 млн.лв.
Страната ни може да получи и до 13% от общо заложените 12,6 млрд. лв. до края на годината от плана за възстановяване и устойчивост .
Всичко това са оптимистични варианти за финансовата 2021 г.,смята Гълъбинов.
Така че, пари има и ще има, коментира бившият член на консултативния съвет към президента.
Големият резерв за икономическият растеж в България е в увеличеното потребление и търсене на вътрешния пазар, защото над 3/4 от фирмите работят на него и затова трябва държавата да стимулира вътрешното търсене.
Доказано е, че по-бедната част от населението превърта паричните средства в пъти по-бързо от по-богатите.
Това е така, защото нормата на потребление на бедните е по-висока спрямо доходите, които получават в сравнение с богатите, които спестяват по-голяма част от доходите си.
При оценки за бедност на повече от половината от населението в България, всяко увлечение на техните доходи ще отива веднага на пазара за стоки от първа необходимост и бързооборотни стоки, като храни, лекарства, акцизни стоки и различни услуги.
Да се увеличат доходите по най-бързия начин е възможно чрез въвеждането на необлагаем минимум на доходите, например, както и увеличение на пенсиите и социалните разходи.
Добре би било да се въведе по-масово почасовата заетост и почасовото отчитане на труда и на работното време.
Наложителна е оптимизация на броя на заетите служители в държавата чрез реформа в публичния сектор, като така се понижат разходите за издръжка на държавната администрация.
Записа: Сребрина Гаджева