Фирмата HHLA, която управлява хамбургското пристанище, води преговори за евентуално дялово участие в собствеността на един от контейнерните терминали с китайската държавна корабоплавателна компания Cosco. Споразумение още не е сключено, но щом бе разпространено съобщение за пресата по въпроса, разговорите очевидно са на финалната права.
Търговията с Китай е изключително важна за третото по големина европейско пристанище. Корабите на Cosco акостират в Хамбург от близо 40 години насам. Експертите казват, че с евентуалното китайско дялово участие в Хамбург, Пекин ще запълни последната голяма празнина по трасето на своя "Морски път на коприната".
Нещо повече - партньорството може да открие и привилегирован достъп на китайците до италианското адриатическо пристанище Триест, където фирмата от Хамбург миналата година придоби мажоритарен дял от собствеността над новия терминал. Така Китай би могъл по заобиколен път да се добере и до Триест, а това ще е решаващ ход за неговата експанзия към Централна и Източна Европа.
"Загуба на суверенитет"
Китайската фирма Cosco и свързаната с нея China Merchant вече притежават собствени терминали или дялови участия в 14 европейски пристанища. Сред тях са всички важни пристанища на континента - от Ротердам и Антверпен през Хавър, Билбао, Генуа и Валенсия до Марсилия. По изчисления на американски експерти, повече от две трети от собствеността на 50-те най-големи контейнерни терминала в света вече се контролират от китайците. "Така Европа загуби част от своя суверенитет", констатира още миналата година бившият френски премиер и познавач на Китай Жан-Пиер Рафарен.
Разпродажбата на европейските пристанища започна през 2016-а, когато банкрутиралата Гърция беше принудена от т.нар. тройка кредитори (МВФ, ЕС и ЕЦБ) да приватизира пристанището в Пирея. Китайците с радост се възползваха от тази възможност и получиха на смехотворно ниска цена от 280 милиона евро пълен контрол над това стратегическо пристанище.
Днес Пирея е номер четири в Европа след Ротердам, Антверпен и Хамбург. Гръцкото пристанище е крайна точка по "Морския път на коприната" от Китай през Индийския океан към Червено море. Но Пекин контролира и входа към към по-нататъшното трасе през Суецкия канал - чрез една морска база в Джибути в региона на Африканския рог.
"Морският път на коприната" не е маркетингов трик
Какви са политическите резултати от увеличаващото се влияние на Китай в някои държави личи по примера с Гърция. "Преди ЕС да обяви символични санкции срещу Китай през март, Гърция се опитваше да бави резолюцията и да я разводнява. Нима това е случайност?", попита бившият еврокомисар Гюнтер Йотингер в своя статия за германския печат.
Експанзията на Китай едва ли може да бъде спряна. "Не можем да държим китайците отговорни за това, че са постъпвали умно. Можем да виним само себе си, че сме били толкова глупави", казва френският президент Макрон по повод стратегическата цел на Китай да играе все по-съществена роля в европейската икономика. И действително, страните от ЕС бездейно наблюдаваха как Китай методично изкупува технологични фирми в цяла Европа.
"Когато през 2013-а година китайското ръководство обяви проекта си за "Нов път на коприната", мнозина в Европа сметнаха, че това е някакъв маркетингов трик", казва Гюнтер Йотингер. Всъщност китайският президент Си Дзинпин говореше съвсем сериозно, както междувременно личи от изградената търговска мрежа.
В Европа Китай помага предимно на държави като Гърция или Унгария, които са по-бедни от останалите западноевропейски страни. Високопоставен европейски дипломат заяви пред вестник "Ди Велт", че китайската стратегия е да обвърже тези страни с помощта на милиардни инвестиции в инфраструктурни проекти, създавайки по този начин една "приятелски настроена към Китай Европа".