Списание „Тайм“ нарежда два пъти проф. Джефри Сакс сред 100-те най-влиятелни световни лидери, „Ню Йорк Таймс” го определя като „най-важния икономист в света“, а според „Икономист” той е сред тримата най-влиятелни живи икономисти. Проф. Сакс е един от най-младите икономически професори в историята на Харвард, носител е на 38 почетни звания, бивш съветник на генералните секретари на ООН Кофи Анан, Бан Ки Мун и Антонио Гутериш, както и на българския президент Петър Стоянов. Животът му е посветен на борбата с бедността.
„Богатите не спират да трупат богатствата си. Три милиардера искат да ходят в Космоса. Най-добре да отидат, но и да останат, като преди това оставят парите си тук. Това би било добра идея”, казва той.
Проф. Сакс обикаля Африка с Анджелина Джоли в търсене на решение за бедността там. Приятел е с Боно от U2. В предговора на една от книгите му Боно пише: „Един ден подписът на Сакс ще струва повече от моя“.
Кога ще дойде краят на бедността у нас, трябва ли да приемем еврото и защо професорът беше сред първите, които яростно защити Кристалина Георгиева - специално за NOVA - говори проф. Джефри Сакс.
„Възхищавам се на лидерските качества на Кристалина Георгиева и мисля, че точно сега тя е необходима като водач в световен план. И второ – от това, което научих – без разбира се, да съм провеждал разследване, не намерих за достоверни обвиненията, които ѝ бяха отправени. Освен това никак не ми се струваше, че в атаката има смисъл. Всъщност изглеждаше много персонализирана към лицето Кристалина Георгиева, а не към институцията. Това не ми звучеше добре. И когато гледам някои от нападателите, които явно подклаждат тези атаки, те определено преследват користна цел”, коментира той.
„Лидерите на САЩ искат да господстват над МВФ и Световната банка. Това е анти-китайския дневен ред. Всичко стана съвсем ясно от писмата на тези критици, адресирани например до министъра на финансите на САЩ. Всичко това никак не ми се струваше почтено. Трябва да бъдем много внимателни и да не политизираме тези институции, нито да ги разглеждаме като институции на САЩ, те са на всички”, добавя той.
Запитан дали все пак мисли, че ще има последици за нея от този скандал и ще бъде ли тя занапред третирана като компрометирано лице, той отговаря: „Не знам. Вашингтон е изпълнен с интриги и политика. Все още текат процеси и разследвания, предявяват се искове и обвинения. Така че не съм в състояние да предвидя, дали тя ще може да продължи напред като силен и ефективен управляващ директор на Фонда. Но ние се нуждаем от силен МВФ, който не е в ръцете само на правителството на САЩ. Той трябва да е в състояние активно да участва в много сложната глобална икономическа среда заради COVID-19 и всички шокове, които дойдоха с тази пандемия. Така че се надявам, че МВФ ще функционира правилно и че Кристалина Георгиева може ефективно да ръководи институцията”.
Сакс е бил сте съветник на президента Петър Стоянов през 97-а година. На въпрос дали успя България да се реформира по начина, по който си представяхте преди 24 години, той отговаря: „Запоследно бях в София преди доста време, така че не разполагам с най-актуалната информация. Но подкрепям идеята за силна Европа и България да бъде част от това смело общо начинание на 27-те държави-членки - със силно финансиране, което да може да осъществи цели като Европейския зелен пакт. В този контекст бих искал да видя успеха на България вбъдеще. Така че моите усилия през последните години бяха до голяма степен насочени към подкрепа за силна и динамична Европа със страните от Централна Европа като основна част от това. И, разбира се, през последните години ситуацията беше много трудна по много, много причини, дори преди COVID. Но COVID направи всичко още по-трудно. Затова полагам усилията си да подкрепям Европейския зелен договор и финансирането за възстановяване и устойчивост като начин да помогна на цяла Европа, включително България и други страни, да имат едно продуктивно десетилетие напред”.
„Би било добре България да стане част от Еврозоната и е хубаво Европа да продължи да разширява ролята на еврото, но трябва да знаете, че да имате обща валута никак не е лесна задача. Еврозоната почти се срина в първите години след финансовата криза от 2008 г. и едва когато Марио Драги стана президент на Европейската централна банка, Еврозоната се възстанови, защото за съжаление преди Драги централната банка правеше сериозни грешки - твърде много строги икономии, твърде малко финансиране и дори постави на карта оцеляването на Еврозоната. Така че да имаш еврозона не е лесно, но е голямо предимство за Европа, ако се управлява правилно. А за това е необходимо добро ръководство в Европейската централна банка. И изисква по-голямо финансиране в цяла Европа в европейски институции като ЕИБ и в централния бюджет на Европейския съюз. Така че има работа за вършене, но принципният ми отговор е да, присъединете се към еврото и разширете Еврозоната”, смята той.