Прекратяването на доставките на газ за България и Полша беше "най-острият отговор" на Русия на западните санкции“, пише в своя статия в Huanqiu Shibao Лин Бокиян, декан на Китайския институт за изследване на енергийната политика. Авторът припомни, че Русия е спряла доставките на газ за България и Полша от 27 април. Това означава, че изискването на Москва да плаща за газ в рубли „започна да влиза в сила и към днешна дата се счита за нейния „най-остър отговор“ на западните санкции“, пише Лин.
Експертът отбеляза, че украинската криза увеличи нестабилността на световния пазар на петрол и газ, който преди това пострада от пандемията COVID-19. Промените в структурата на енергийните доставки настъпиха на фона на факта, че в настоящата ситуация Москва започна да търси нови канали за продажба на нефт и газ, а Европа - за алтернативни доставчици.
Според Лин е възможно да се замени руските енергийни ресурси чрез увеличаване на вноса от Катар и САЩ. Тези страни обаче нямат изградена инфраструктура за транспортиране на нефт и газ с европейските страни, уточнява Лин.
Поради липсата на инфраструктура и ограничен капацитет САЩ няма да могат да решат проблема с недостига на енергия в ЕС в близко бъдеще. Освен това американската страна няма достатъчно кораби за транспортиране на втечнен природен газ (ВПГ), пише Лин.
През следващите няколко години нереализираното инфраструктурно изграждане ще се превърне в сериозна пречка за търговията с петрол и газ, което ще доведе до бавни транзакции и по-високи транзакционни разходи на енергийния пазар. Предвид несъответствието между търсенето и предлагането на нефт и газ и липсата на нормална инфраструктура, през следващите години цените на енергията вероятно ще останат на високо ниво.