В навечерието на студеното време в Европа „си чупят главата“ къде да намерят алтернативни доставчици на петрол и газ на мястото на руските такива. САЩ обещаха да помогнат, но според анализатори и пазарни играчи възможностите на американския износ са почти на границата. Производството на шистов газ не може да бъде драстично увеличено.
Вносът от САЩ в Европа на втечнен природен газ (LNG) се е утроил спрямо миналата година. Повишаването на цените на енергията е много полезно за задграничните шистови компании: с такава доходност може да се произвежда много повече. Производствените мощности бяха заредени до пълен капацитет, беше пуснат новият завод Calcasieu Pass за 12 милиона тона LNG годишно.
Министерството на енергетиката на САЩ съобщи, че 75% от американския LNG отива в Европа, средно 10 милиарда кубически метра на месец. За сравнение, през миналата година Русия е изпратила около 155 милиарда кубически метра към ЕС. Според производителите износът на LNG ще се увеличи с десетки милиони тонове в рамките на 3 години.
Няма къде да се строи
Експерти обаче казват, че задграничните производители на шистов газ вече са достигнали тавана и няма да могат да увеличат производството, за да компенсират дефицита, когато ембаргото на ЕС върху руския петрол влезе в сила в края на годината.
Според американската инвестиционна компания Quantum Energy Partners износът на LNG и петрол за Европейския съюз е почти достигнал лимита. „САЩ не са в състояние да произвеждат повече. Няма да има помощ - нито с петрол, нито с газ", каза Уил Ван Ло, ръководител на Quantum Energy Partners.
„Пазарните играчи са на същото мнение. САЩ увеличиха доставките на енергия само за да се възползват от високите цени в Европа“, казва Скот Шефилд, главен изпълнителен директор на петролната компания Pioneer Natural Resources.
Инвеститорите предпочитат формулата „по-малко капацитет, повече печалба
Шистовият бум през последното десетилетие превърна САЩ в най-големия производител на петрол в света, произвеждайки 13 милиона барела на ден, 10% от световните доставки, преди пандемията. Сега, според представители на индустрията, инвеститорите не се интересуват от увеличаване на производството. Те предпочитат формулата „по-малко капацитет, повече печалба“ пред икономическия модел на растеж.
Друг проблем: LNG терминалът Freeport в САЩ все още не работи. „Планираните ремонти се забавят, производството ще започне до средата на ноември, за да достигне устойчиво ниво от поне 2 милиарда кубически фута на ден до края на ноември, което е 85% от експортния потенциал на предприятието“, пише в съобщение Freeport LNG Development.
Сега 160 газови хранилища в 18 държави са запълнени на 85% - това е само 21% от годишното потребление в Европейския съюз. Според експерти, за да оцелее в студа, ЕС трябва да намали потреблението на газ с поне 10%. В противен случай запасите ще се изчерпят преди пролетта, т.е. ще стиган до февруари. Междувременно редица европейски държави, по-специално Германия и Унгария, вече консумират гориво от GPC на фона на спирането на Северен поток.
Спиране на производството
Заради енергийната криза предприятията в Европа се затварят едно след друго. Slovalco, основният доставчик на алуминий на континента, ограничава производството в Словакия от септември. Същото съобщават и от холандския цинков завод Budel. Румънският гигант Chimcomplex се издигна до производството на полиоли, октанол и изобутанол, необходими за производството на лепила, уплътнители и лакове. На пауза - полски ANWIL, норвежки Yara намален капацитет до 35%. В Германия затварят клоновете на SKW Sticksoffwerke Piesteritz.
Авторите на доклада „Европейският енергиен баланс в новата реалност“, изготвен от Yakov & Partners, подчертават, че това е само началото. Без руски газ ЕС ще трябва да намали производството.
Въпреки пълните складови бази, Европа не е преодоляла зависимостта от Русия, обясняват анализатори. Ако се откажем от руски енергийни ресурси, до края на годината ще трябва да намалим потреблението с допълнителни 7 до 20 милиарда кубически метра, което е възможно само при пълно или частично спиране на няколко индустрии.
„Към днешна дата в Европа 70% от мощностите за производство на азотни торове не работят, производството на алуминий е намалено с 25%, производството на стомана с пет“, изчисляват от Yakov & Partners.
Експертите също така посочват, че увеличаването на темповете на доставките е възпрепятствано от логистични проблеми - преди всичко технически ограничения за приемане на LNG в ЕС. Факт е, че много терминали не са свързани към тръбопроводната мрежа.