Европейската законодателна рамка иска да принуди всички ползватели на електронни услуги за размяна на съобщения да се съгласят автоматично всички снимки и видеа, които те изпращат, да бъдат обработвани с неясен механизъм и в нарушение на правото на шифроване на комуникацията, гарантиращо тайната ѝ.
През юни 2024 година Съветът на Европейския Съюз планираше гласуване, което да задължи всички доставчици на електронни услуги за размяна на съобщения да редуцират вграденото шифриране. То гарантира тайната на кореспонденцията, докато алгоритъм решава дали изпращаните снимки или видео са със съдържание, което може да се определи като “сексуално посегателство срещу деца”.
Вотът не се състоя, защото голяма част от държавите в ЕС бяха на мнение, че това не е ефективна мярка и съответно противоречи на хартата на ЕС, решенията на Европейския съд за човешки права и на закони като GDPR. Тази година отново е планирано гласуване по същата рамка и затова имаме нужда от гласност.
В Закона за достъп до обществена информация става ясно, че официалната позиция на България е “За” предложението, което е постигнато чрез намиране на работещ баланс, гарантиращ ефективното изпълнение на правомощията на правоприлагащите органи. В същото време уверява пълното зачитане на неприкосновеността на личния живот на и основните права на всички засегнати страни.
Организацията счита, че тези две твърдения са противоречащи и желае позицията, която България ще трябва да предложи на следващо обсъждане, да бъде “Против” със следните аргументи:
l Предложението изисква потребителите на електронни услуги на приложения като WhatsАpp, Signal, Viber, Telegram и други подобни, да се съгласят тяхното съдържание – снимки и видео, да бъде обработвано и разглеждано по неясен механизъм от частен субект, за да може да използват тази услуга. Според GDRP хартата за основни права на ЕС и други правни рамки, не е валидна форма на съгласие, а е по-скоро форма на принуда. l За да бъде изпълнено такова условие, за използващите шифриране от край до край доставчици на електронни услуги, би означавало изработката на механизъм за прекъсване на този процес. Това обаче отваря много врати за неоторизиран достъп, за нарушаване на правата на личната кореспонденция, фирмената, военната и държавни тайни. l Жертвите на сексуално насилие многократно са подчертали голямото значение на каналите за поверителна комуникация. Въвеждането на автоматизирано наблюдение в реално време обаче би лишило жертвите на насилие именно от тези безопасни пространства за обмен на информация и поверителна комуникация с адвокати и терапевти. l В член 7 на Хартата на основните права на ЕС е записано, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, жилище и комуникации. l Според решение на Европейския съд постоянният и общ автоматичен анализ на частни комуникации нарушава основните права (дело C-511/18, параграф 192). l Това също би ни поставило под презумпцията виновен до доказване на противното, защото сканирането ще е за всички, без съдебна заповед и извършвано от частни субекти.Електронна Граница България апелира България да преразгледа отново решението и да гласува против конкретното предложение в последващо гласуване и така да окуражи законодателя да вземе адекватни мерки, а не да използва фундаментално грешния подход за контрол на личните съобщения на милионите потребители на електронни услуги в Европа.
“Защитниците на цифрови права, които се борят за запазването на тайната на кореспонденцията, което беше много трудно извоювано преди няколко години, са често обвинявани, че точно в този случай биха навредили на борбата срещу престъпленията свързани с деца. Това е един от онези похвати с които желаещите да следят всяка ваша комуникация си служат, за да манипулират общественото мнение. Има си и термин за това, но ще го оставя сами да го откриете. Ние предлагаме алтернативи и сме готови за диалог на всякакво ниво, за да помогнем този проблем да бъде решен.” казва Богомил Шопов, един от активните участници в кампанията против тази мярка и съосновател на Електронна Граница България.
Вместо неефективни технически опити за ограничаване на разпространението на експлоатационния материал, който е бил пуснат, всички усилия трябва да се съсредоточат върху предотвратяването на такива записи на първо място. Концепциите за превенция и обучението играят ключова роля, тъй като по-голямата част от случаите на злоупотреба никога не стават известни. Организациите за защита на жертвите често страдат и от нестабилно финансиране.
За да се постигне ефективна превенция на онлайн злоупотреба и особено манипулация на деца, трябва да се изисква от онлайн услугите да поставят на видно място функциите за докладване в платформите. Ако услугата е насочена към и/или използвана от млади хора или деца, от доставчиците следва също да се изисква да ги информират за рисковете от онлайн манипулацията.
Масовото наблюдение никога не е решение.
Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество. Ето защо масовото наблюдение заплашва същността на демократичните и отворени общества.
Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял некритикуващ консуматор, който “няма какво да крие” – което означава, че в отчаян опит за постигане на тотална сигурност е готов да отстъпи свободите си.