Като предлага нова европейска стратегия за енергийна сигурност, Европейската комисия реагира на настоящата геополитическа обстановка и зависимостта на ЕС от вноса. Сред най-важните акценти на стратегията са диверсификацията на външните енергийни доставки, подобряването на енергийната инфраструктура, завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС и спестяването на енергия. Също така в стратегията се подчертават необходимостта от координация на националните решения в областта на енергийната политика и значението на единната позиция при преговорите с външни партньори. Стратегията се опира на напредъка, осъществен след газовата криза от 2009 г. На Европейския съвет от 26 — 27 юни държавните или правителствените ръководители от ЕС ще обсъдят предложенията на Комисията, включително действията за осигуряване на непрекъснатост на доставките през тази зима.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви: „ЕС направи много след газовата криза от 2009 г., за да увеличи енергийната си сигурност. Въпреки това обаче той остава уязвим, което отново стана видно предвид на напрегнатата ситуация в Украйна. С оглед на общата зависимост от вноса на енергия от повече от 50 % ние трябва да предприемем допълнителни мерки. Днес Комисията предложи цялостна стратегия, която през юни ще се обсъди от лидерите от ЕС. Разчитам на силната им подкрепа, тъй като увеличаването на енергийната сигурност е в интерес на всички нас. Европа трябва да говори и действа единно в областта на енергийната сигурност“.
Европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви: „Ние искаме силно и стабилно партньорство с големите доставчици, но трябва да се избегне попадането под политически и търговски натиск. ЕС и неговите държави членки имат много задачи пред себе си: заедно ние трябва да увеличим солидарността си с по-уязвимите държави членки. Също така е нужно да завършим изграждането на вътрешния енергиен пазар, да подобрим инфраструктурата си, да увеличим енергийната си ефективност и да разработим по-добре собствените си енергийни източници. Освен това ние трябва да ускорим диверсификацията на външните енергийни доставчици, особено на газ. Само конкретните действия ще ни помогнат да се справим с тези предизвикателства“.
За да се осигури непрекъснатост на доставките през тази зима, Комисията предлага извършването на цялостни оценки на риска (проверки на подготвеността). Те ще се провеждат на регионално ниво или на равнището на ЕС и при тях ще се симулира прекъсване на газовите доставки. Целта е да се провери как енергийната система може да се справи с рисковете във връзка със сигурността на доставките и въз основа на изводите, които ще се направят, да се разработят планове за спешни ситуации и да се създадат резервни варианти за действие. Те могат да включват увеличаване на газовите запаси, ограничаване на търсенето на газ чрез преминаване към друго гориво (особено за отоплението), създаване на инфраструктура за спешни ситуации, като например изграждане на реверсивни връзки и обединяване на част от съществуващите енергийни запаси.
С оглед на средно- и дългосрочните предизвикателства пред сигурността на доставките Комисията предлага мерки в няколко основни сфери:
- завършването на изграждането на вътрешния енергиен пазар и създаването на липсващите инфраструктурни връзки са от основно значение за бързата реакция при евентуално прекъсване на доставките, като се насочват необходимите енергийни потоци към местата в ЕС, които имат нужда. Комисията набеляза 33 инфраструктурни проекта, които са ключови за енергийната сигурност на ЕС. Освен това Комисията предлага да се завиши целта по отношение на взаимосвързаността на инсталираната електрическа мощност и тя да достигне 15 % до 2030 г., като едновременно с това се вземат предвид свързаните с разходите аспекти и потенциалът за търговски обмен в съответните региони (държавите членки вече поеха ангажимент за 10 % взаимосвързаност до 2020 г.);
- диверсификация на страните доставчици и трасетата. През 2013 г. като обем 39 % от вноса в ЕС на газ беше от Русия, 33 % — от Норвегия и 22 % — от Северна Африка (Алжир, Либия). Въпреки че ЕС ще запази отношенията си с надеждните партньори, той ще се стреми към установяване на връзки с нови страни партньори и трасета за доставки, например в региона на Каспийския басейн чрез допълнително удължаване на южния газов коридор, чрез развитие на средиземноморския газоразпределителен център и чрез увеличение на доставките на втечнен природен газ;
- укрепване на механизмите при спешни ситуации и инструментите за подпомагане, както и защита на ключовата инфраструктура. В тази връзка, например, Комисията ще преразгледа разпоредбите на Регламента за сигурността на газовите доставки и ще направи преглед на прилагането му;
- увеличаване на вътрешното производство на енергия: това включва разработването на допълнителни възобновяеми енергийни източници и устойчивото производство на изкопаеми горива;
- подобряване на координацията на националните енергийни политики и изразяване на единна позиция в сферата на външната енергийна политика. Комисията се стреми да бъде включена на ранен етап в планираните междуправителствени споразумения с трети държави, които могат да имат евентуално отражение върху сигурността на доставките. Освен това Комисията ще гарантира, че всички такива споразумения и всички инфраструктурни проекти на територията на ЕС изцяло съблюдават съответните законодателни разпоредби на ЕС;
- по-нататъшно развитие на енергийните технологии;
- увеличаване на енергийната ефективност. Сградите играят основна роля, тъй като с тях са свързани 40 % от потреблението ни на енергия и една трета от консумацията на природен газ.
Последните събития породиха опасения в ЕС във връзка с гарантирането на непрекъснати енергийни доставки и стабилността на цените на енергията. На Европейския съвет през март 2014 г. Комисията пое ангажимент да извърши задълбочено проучване на европейската енергийна сигурност и да представи цялостен план за намаляване на енергийната зависимост на ЕС. Заключенията и предложенията ще се обсъдят на Европейския съвет на 26 — 27 юни.
От една страна, общото търсене на енергия се увеличава и се очаква да нарасне с 27 % до 2030 г. От друга страна, вътрешното производство на енергия в ЕС намаля с почти една пета между 1995 г. и 2012 г. Днес повече от 50 % от енергийните нужди на ЕС се покриват от външни доставчици: през 2012 г. почти 90 % от нефта, 66 % от газа и 42 % от твърдите горива в потреблението на ЕС бяха от внос, а цената им надхвърляше 1 млрд. евро дневно.