След победата на Дара на „Евровизия 2026“ темата за отношението към младите български артисти отново излезе на преден план. Още преди да се качи на сцената, певицата беше подложена на масов хейт, съмнения и откровени нападки в социалните мрежи. Вместо подкрепа, тя получи обществен натиск, какъвто малко изпълнители биха издържали. Именно затова успехът ѝ днес не е просто музикална победа, а доказателство за характер, устойчивост и талант. Какво е Дара за България… Пред ФАКТИ говори певицата Рут Колева.
- Г-жо Колева, още преди конкурса защитихте Дара и казахте, че „Дара не е проблемът“. Как се почувствахте, когато България спечели Евровизия 2026?
- Честно? Огромна радост, гордост, еуфория. Дара вече е национален идол. Защото Дара издържа на нещо, което малко артисти биха издържали - публичен разстрел още преди да е излязла на сцената. И после излезе, свърши си работата перфектно и спечели. Това е много силен момент. Дара не просто спечели Евровизия. Тя издържа психически на цялата истерия около конкурса и това заслужава огромно уважение. Но победата - резултатът казва всичко. Размаза ги.
- След огромната вълна от хейт срещу Дара в социалните мрежи, как си обяснявате, че същите хора днес празнуват победата ѝ като национален триумф?
- Това е много типично за нас. Първо унищожаваме артистите си, после, когато спечелят, се редим за снимка до успеха им. Дара не стана талантлива в нощта на финала. Тя беше талантлива и преди това. Просто у нас все още важи болезненото правило, че никой не е пророк в собствената си страна. На твърде много хора им трябва международно признание, за да повярват в собствените си артисти - все едно талантът става истински едва когато някой отвън го потвърди.
- Вие бяхте сред първите артисти, които публично застанаха зад Дара. Смятате ли, че българската музикална гилдия този път показа повече зрялост и солидарност?
- Отчасти да. Имаше хора, които я подкрепиха още в началото, и това беше важно. Но като цяло ние все още имаме огромен проблем със солидарността.
Много е лесно да подкрепяш някого след победата, когато вече е безопасно, красиво и удобно.
Истинският тест е да застанеш зад артист, когато всички го нападат, когато ситуацията е грозна, когато има риск и когато няма аплодисменти за това.
Гилдията ни винаги е била доста предпазлива. Често страни от конфликти, за да не се “изцапа”, да не ядоса някого, да не заеме позиция в неудобен момент. Разбирам го, но не го споделям.
Аз такива скрупули нямам. Когато виждам несправедливост към артист, особено към артист, който носи реална стойност, талант и шанс за България, предпочитам да кажа нещата директно, дори да не е приятно. Защото мълчанието в такива моменти също е позиция.
- Преди месеци разкритикувахте методологията за избора на български представител за Евровизия. Промени ли победата на Дара мнението ви за начина, по който БНТ и ПРОФОН организираха селекцията?
- Не. И продължавам да мисля, че този тип конкурс беше грешка. Дара трябваше да бъде изпратена директно, без да бъде хвърляна в публична касапница между артисти. Този формат създаде излишно напрежение, противопостави изпълнителите един срещу друг и нанесе щети на всички участници, включително на БНТ. Победата на Дара не доказва, че системата е била добра. Тя доказва, че Дара беше достатъчно силна, за да оцелее въпреки нея.
И занапред смятам същото - представителят трябва да бъде избран от национално експертно жури от хора с реален опит в музика, сценичен продукт, международен пазар и формат "Евровизия", а не чрез механизми, които превръщат артистите в мишени.
- Какво според вас наклони везните в полза на песента „Bangaranga“ – сценичното присъствие на Дара, модерното звучене или фактът, че Европа сякаш търси по-смели и енергични изпълнения?
- Комбинацията от всичко. Дара има много силно сценично присъствие и енергия, която не може да се “изиграе”. Песента е модерна, директна и запомняща се. А Европа в момента очевидно търси артисти с характер, увереност и собствена идентичност, не просто “правилни” поп песни.
И фактът, че България и Румъния са в топ 3, казва много повече от една класация.
Това показва, че Балканите вече не могат да бъдат третирани като периферия или свеждани само до някаква клиширана представа за “балканска” музика. Румъния беше представена от метъл изпълнител, България - от модерен поп артист. Това променя много в начина, по който регионът може и трябва да бъде възприеман: не като екзотична ниша от "покрайнините на Европа", а като реален, разнообразен и конкурентен музикален пазар.
- Победата на България на Евровизия идва след години отсъствие и скептицизъм към конкурса. Смятате ли, че това може да промени самочувствието на българската музикална сцена?
- Да, но само ако не го превърнем в еднодневна еуфория. Това трябва да бъде начало - на повече инвестиции, повече експорт, повече инфраструктура и по-сериозно отношение към музиката като индустрия. Иначе рискуваме просто да отпразнуваме успеха и после отново да оставим артистите сами.
- Пропуснахме две участия на Евровизия заради „липса на пари“ и амбиция от страна на БНТ. Не че участието е задължително, но не се ли люшкаме в крайности – имаме пари, участваме, нямаме пари – не участваме… Какво показва, само по себе си, това за една държава?
- Показва липса на стратегия и липса на приоритет. Не липса на талант. Не липса на потенциал. Когато една държава участва само ако “има останали пари”, това означава, че културата никога не е била разглеждана като нещо стратегическо - а като разход.
А музиката е икономика, влияние, туризъм, международен образ и огромна сила. Това най-накрая започва да става ясно.
- В социалните мрежи мнозина вече говорят, че Дара има потенциал за сериозна международна кариера. Виждате ли реален шанс тя да пробие на европейския пазар след тази победа?
- Абсолютно. И то вече започва да се случва. През мен вече търсиха контакт с нея от най-успешния лейбъл в Румъния, така че съм убедена, че предложенията в момента буквално валят със скоростта на светлината.
Но точно тук идва най-важният момент - да може да казва “не”. Да не се разпилее. Да не тръгне след всяка възможност само защото звучи голяма. Да избере правилните партньори, правилната стратегия и най-вече да се концентрира върху още силна музика и турнета. Дара има качествата, харизмата, сценичното присъствие, дисциплината и опита за голяма международна кариера. Сигурна съм, че няма да сбърка.
- Какъв е най-големият урок от историята с Дара – че българската публика твърде бързо „разстрелва“ артистите си, или че успехът идва именно при онези, които успяват да издържат на натиска?
- И двете. Българската публика често е безмилостна към собствените си артисти. Имаме много лош навик да унищожаваме хората си още преди да са получили шанс. Но историята с Дара показа и нещо друго - че успехът идва при хората, които успяват да издържат на натиска, шума и омразата и въпреки това продължават напред - с усмивка и достойнство. Дара спечели Евровизия. Но и светлината победи над омразата.