Шест години след началото на пандемията от COVID-19 спорът около решенията, взети в най-критичните месеци, отново се разгаря. Повод станаха отказите на американския инфекционист д-р Антъни Фаучи да отговори на стотици въпроси по време на изслушване в САЩ, позовавайки се на Петата поправка на Конституцията. Темата предизвика нова вълна от дебати за произхода на вируса, локдауните, ваксинацията и последиците от пандемичните политики. Пред ФАКТИ по темата говори инфекционистът доц. д-р Атанас Мангъров.
– Д-р Мангъров, темата за COVID отново стана много актуална, след като д-р Антъни Фаучи отказа да отговори на повече от 100 въпроса в Сената на САЩ, позовавайки се на Петата поправка. Как гледате на това?
– Това е просто отказ да признае всичко онова, за което говорихме по време на пандемията. Фаучи не иска да признае грешките, които бяха направени. Още повече, че в последния ден от президентството на Джо Байдън той получи амнистия.
Това, което съм виждал от тези разпити пред комисията на Сената, показва, че интересни са самите въпроси, защото на практика отговори няма. Той постоянно се позовава на така наречената Пета поправка на Конституцията на САЩ, според която никой не може да бъде принуден да дава показания, които могат да го уличат или да му навредят. Всъщност интересни са именно въпросите, които се задават, защото в голяма степен те сами по себе си говорят достатъчно.
– Как в научната и медицинската общност се приема фактът, че Фаучи отказва да отговаря?
– Хората, които и по време на COVID защитаваха мерките, локдауните, маските и ваксините, няма как да приемат това по друг начин, защото това би означавало да признаят всички грешки и глупости, които направиха тогава. Не знам дали са действали съзнателно или под натиск. Поне става ясно откъде произхождат глупостите, които нашенските папагали така самоотвержено повтаряха, включително и безотговорното твърдение, че ваксинирането на деца и бременни за COVID e препоръчително и безопасно, както и че колективен имунитет се постига само чрез ваксинация и прочие...
Останалите запазваме мнението си, че голяма част от тези мерки бяха безсмислени, нелепи и дори опасни и че начинът, по който се действаше, беше неправилен.
Всъщност това, което направиха страни като Швеция и Беларус, заклеймявани тогава, че си играят с живота на своите граждани, днес изглежда в съвсем различна светлина. За съжаление, в Швеция впоследствие добре се ваксинираха, поради което в момента са с по-лоши показатели от нашите.
– Кои ваши предупреждения по време на пандемията днес вече намират потвърждение?
– Още в края на февруари 2020 година вече имаше достатъчно информация от Ухан, град с над 20 млн. жители, за това как протича заболяването и кои групи от населението са най-застрашени.
Стана ясно, че децата и младите хора не са изложени на такава опасност, както възрастните и хората с придружаващи заболявания.
Това, което трябваше да се направи, беше да се изолират именно възрастните и уязвимите хора, докато децата трябваше да продължат да ходят на училище, да контактуват помежду си и инфекцията да премине през тях. По този начин естествено щеше да се изгради защита и за останалите. За съжаление, се направи точно обратното, с малки изключения като Швеция и Беларус. Резултатите са известни.
Имам усещането, че онези, които са изпуснали вируса, не са знаели какво точно чудовище са създали и по тази причина реагираха така панически.
Впоследствие се откриха възможности за много сериозен бизнес, които бяха добре реализирани от разполагащите с власт.
– Как оценявате ролята на ваксините срещу COVID шест години по-късно?
– Натрупаните данни все още не се съобщават в достатъчна степен, а голяма част от тях остават недостъпни. Най-показателни са данните за така наречената допълнителна смъртност. Това е разликата между броя на починалите преди пандемията – 2015-2020 години, и след нея. Вижда се, че от пролетта на 2022 година страните с най-високо ваксинално покритие имат значително по-висока допълнителна смъртност от страни като България и Румъния, където ваксинационното покритие беше много по-ниско. У нас покритието е около 30%, като поне 1/3 от записаните като направени имунизации всъщност не бяха.
В Германия, Финландия, Португалия, Дания, Малта и др., където ваксинацията надхвърляше 90%, след пандемията допълнителната смъртност достигна до над 50 процента в някои месеци, което е изключително много. Най-лесно това може да се види при сравнение между страни с високо ваксинално покритие и страни като България, Румъния и други, които са с ниско ваксинално покритие. Повтарям, в момента дори Швеция има по-висока допълнителна смъртност от нас.
– Смятате ли, че здравните институции вече са си извлекли необходимите поуки, или рискуваме при следваща пандемия да повторим същите грешки?
– Преди дни слушах изказване на бившия директор на Националния център по заразни и паразитни болести. От думите му останах с впечатлението, че възгледите му изобщо не са се променили. Продължава да твърди, че всичко, което беше направено тогава, е било правилно. Най-интересното е, че тези хора явно смятат останалите за глупави и с къса памет. Особено по отношение на маските. До 2020 година самите здравни власти твърдяха, че носенето на маски при епидемии от въздушно-капкови инфекции е безсмислено и не е необходимо. След това започнаха да твърдят точно обратното, че маските са били тези, които са ни предпазили и т.н. Доказателствата за двата вида твърдения на едни и същи хора още стоят в мрежата. Тези на ръководни позиции в здравеопазването, медиите и политиката са в голяма степен едни и същи. Но следите остават.
– Има ли промяна в научния консенсус за произхода на вируса?
– Все още никой не е излязъл и не е казал открито: „Тук сгрешихме.“ Това, което каза Тулси Габард, която в последните дни от мандата си като директор на националното разузнаване на САЩ разсекрети пакет от документи, свързани с произхода на COVID-19, американското финансиране на вирусологични изследвания и ролята на д-р Антъни Фаучи по време на пандемията, е, че има сериозни основания да се направи заключение, че вирусът е изпуснат от лабораторията в Ухан, където са се извършвали изследвания за модифициране на коронавируси с цел те да станат по-патогенни. Това са изключително рискови изследвания.
Тази лаборатория се е намирала в Ухан, именно защото подобни изследвания могат да се правят само на места, където човешкия живот е евтин.
Стана ясно, че е имало такива лаборатории и в Украйна. Ако това, което се случи в Ухан, беше станало в град като Ню Йорк или Лос Анжелис, последствията щяха да са съвсем различни. В научните среди по тази тема почти не се говори, защото няма достатъчно публикации. А публикации няма, защото научните списания отказват да публикуват сериозни изследвания по тези въпроси. Същото важи и за темата за допълнителната смъртност. Данните са публични и общодостъпни, но липсват сериозни научни анализи. При всякакви други обстоятелства подобни данни биха били предмет на задълбочени проучвания и анализи. Засега това не се прави. Просто още не му е дошло времето. Особено в нашата част на света, където нещата се случват бавно, често с години закъснение.