Татяна Дронзина пред ФАКТИ: Визитата на български правителствени дейци в Китай е перфектно изиграна хибридка

Нямам никакво намерение да подавам оставка, защото няма никакво основание. Това заяви вицепремиерът и председател на БСП Атанас Зафиров, след като такава беше поискана от парламентарната група на ПП-ДБ заради присъствието му на военния парад в Китай. Той обяви, че е приел поканата по протоколен ред много преди да станат ясни участниците в събитието. Какво показа Зафиров с визитата си … Пред ФАКТИ говори проф. Татяна Дронзина - преподавател в Катедра “Политология” към Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", експерт по разрешаване на конфликти.

- Г-жо Дронзина, военният парад в Китай се превърна в световна новина. Факт... Но и с българско участие?
- Нека видим що за мероприятие беше парадът. В доктрината на Китайската комунистическа партия (ККП) величието на Народноосвободителната армия (НОАК) произтича както от защитата на Китай срещу външни агресори, така и от ролята ѝ за гарантиране на сигурността и мира у дома. Затова военните паради са натоварени с дълбока символика. Военният парад на Китай на 3 септември, проведен по случай 80-годишнината от края на Войната срещу Япония, ще бъде четвъртото подобно събитие, откакто президентът Си Дзинпин дойде на власт. Днешният контекст обаче е различен. Страната е изправена пред икономически трудности, но военната ѝ мощ продължава да расте. В чужбина връзките със Запада – особено със Съединените щати – са все по-напрегнати, докато следвоенният международен ред се преоформя под натиска на войната между Русия и Украйна. Следователно тазгодишният парад не е просто церемониално дрънкане на оръжие. Той е внимателно организиран акт на стратегическа комуникация, преплитащ послания за военна сила, дипломатическо позициониране и исторически разкази, насочени към публика както у дома, така и в чужбина. Парадът за Деня на победата, отбелязващ 80-годишнината от „войната на китайския народ за съпротива срещу японската агресия и световната антифашистка война“, беше демонстрация на съвременната военна мощ на Китай и поглед към неговото бъдеще. В символичен план, той е опит за противопоставяне на монополизацията на историческата памет, която споменава като победители във Втората световна война само Русия, САЩ и останалите съюзници, но не казва нищо за края ѝ в Азия. За разлика от визията на Си Дзинпин за щастлив свят на взаимноизгодно сътрудничество, военният парад предполага възможността някой да загуби и това да не е Китай. Повече маоист от всякога, Си използва тази бляскава демонстрация на китайска военна мощ, за да напомни на публиката си по целия свят – и по-специално на Съединените щати – че стремежът на Пекин към глобално превъзходство се основава на солидна основа - а именно, разрастващата се военна машина. Днес огромната страна е новатор и технологичен лидер в роботиката, електрическите превозни средства, ядрените реактори, слънчевата енергия, дроновете, високоскоростните железници и изкуствения интелект. Китай показва всички индикации, че иска изцяло собствен военно-промишлен комплекс. А китайското ръководство публично заяви амбицията си да изгради първокласна световна армия до средата на века. Разбира се, това изисква повече от просто технологии, а скорошната вълна от чистки на висши офицери предполага, че в НОАК има сериозни проблеми с корупцията и производителността.

- Кой беше и кой не беше на този парад?
- Двата въпроса са еднакво важни. Не бяха западните лидери, разбира се, с изключение на Фицо (б.р.-премиерът на Словакия), за който Европейската комисия заяви, че не представлява ЕС в разговорите му с Путин и на визитата му в Китай, както и външният министър на Унгария, Петер Сиярто, най-проруски ориентираният член на кабинета. В тая стройна редица се нареждат и наши милости.
От европейските и западно ориентирани страни бяха: Бившият външен министър на Австралия, Боб Кар; Бившият премиер на щата Виктория, Австралия — Даниел Андрюс; Бившите министър‑председатели на Нова Зеландия — Джон Кий и Хелен Кларк; Бившият министър‑председател на Япония — Юкио Хатояма; бившите премиер‑министри на Гърция (Георгиос Папандреу), Италия (Масимо Д’Алема) и Румъния (Адриан Нъстасе и Вирджиния Дънчиле); бившият президент на Швейцария — Уели Маурер; Бившият премиер на Белгия — Ив Летерм, бившия президент на Бразилия Дилма Русефф. Както виждате, всички са бивши и никой не си позволи да обсъжда междудържавни отношения. След участието си на 3 септември 2025 г. в парада, Хелен Кларк разказа пред медии, че е избягвала да разговаря с Владимир Путин, Ким Чен-ун и Александър Лукашенко. Това подчертава нейната осъзнатост относно геополитическите контексти на събитието. Боб Кар направи кратки коментари, но те бяха във връзка с това, че не присъства лично на огромния военен парад — а предпочете други моменти в рамките на китайските официални събития. Той подчерта важността да се уважат приноса на Китай във Втората световна война.

Даниел Андрюс даде заявление, след критика, определяща го като “полезен идиот”, като защити присъствието си, заявявайки, че е лично поканен и че е важно да се поддържат добри връзки с Китай, основен търговски партньор на Австралия.

Както виждате, никой от тях не си позволява да обсъжда междудържавни отношения, а Дилма Русеф и японският премиер запазиха пълно мълчание. Силен балкански повей се почувства в изказванията на двамата бивши лидери на Румъния. Адриан Нъстасе в публикация в своя блог обясни, че е присъствал на парада „в качеството си на бивш държавник“, по покана на китайските власти, за да участва в тържествата по повод 80-годишнината от победата над Япония и фашизма във Втората световна война. В разговора си със заместник-министъра Сън Хайян, Нъстасе е обсъдил и актуални международни политически теми като войната в Украйна и отношенията между Китай, Русия и Индия. Виорика Дънчиле, в интервю за Gândul заяви, че „не съставя списъка с гости на президента на Народна република Китай“ – с което искаше да подчертаe, че е поканена, а не е част от организаторите. Освен това добави, че за нея е било важно да бъде поканена от такъв влиятелен световен лидер и на самото събитие е поздравила само президента на Китай и неговата съпруга. В допълнително интервю за Observator, Дънчиле посочи: „Аз не мога да представлявам Румъния, защото не заемам позиция, която да ми дава това право... Поканена съм като бивш премиер и човек, имал добри отношения както с Китай, така и със САЩ и други държави“. Тя добави, че "трябва да имаме връзки, основани на развитие с всички влиятелни държави" и не трябва да се изолираме. За сметка на това, официалната румънска реакция беше истински европейска.

Министърката на външните работи Оана Цою силно критикува Нъстасе и Дънчиле и заяви: „Румъния не е и не може да бъде представяна от политици, които днес се гордеят с това, че сядат до Путин“.

Тя подчерта, че това служи като сигнал за опит за влияние върху Румъния — но е успяло да покаже, че връзките им принадлежат към миналото, а не към бъдещето на страната. Още по-критично оцени присъствието им, като го определи като „шамар за Румъния, демокрацията и проевропейското ѝ бъдеще“, министърът на националната отбрана.

- Атанас Зафиров беше на официалната трибуна до китайския президент Си Дзинпин и проведе разговор с него. Къде се позиционира България в този контекст?
- Стигнахме и до наши милости. Оставям настрана личният морал на г-н Атанас Зафиров. Все пак не мога да не го попитам какво точно е удоволствието от това, да крачиш по площад, където преди години бяха избити между 300 и 3000 китайски студенти, не знаем точният им брой и досега, защото китайците дискретно мълчат. Дали случайно не го възбужда нещо в общуването с кубинския президент Диас-Канел, който доведе народа си до просешка тояга и принуди за последните няколко години 3 милиона кубинци да емигрират? Кубинците били бедни и щастливи… ама друг път. Или пък го удовлетворява общуването с представителя на правителството на Никарагуа, което преди няколко години изби няколкостотин мирно протестиращи студенти? Общуването му с Путин и Ким е друга, по-болезнена тема или поне трябва да бъде такова за нас като страна, обявена от Русия за неприятелска.

- Също така Атанас Зафиров беше представян с държавния си, а не с партийния си пост. Премиерът Росен Желязков пък не знаел за подобна визита…
- Просто не знам как изобщо му е хрумнало, че трябва да взема участие в парада. Той може да е там като партиен деец, но световното обществено мнение го възприема като заместник-министър председател на България, от където следва простият извод, че нашата страна е официално представена на едно мероприятие, което не обслужва нито нашите, нито на съюзниците ни цели. На всичко отгоре, го придружава още един действащ министър. Премиерът заяви, че визитата е партийна инициатива и кабинетът няма отношение към нея. Той добави, че вицепремиерът Атанас Зафиров и министър Иван Иванов са в платен годишен отпуск. И какво като са в платен годишен отпуск? Те да не би да страдат от раздвоение на личността – един път да са партийни дейци, втори - държавни? Не чух барем грам критицизъм ни от премиера, ни от кабинета, все пак са членове на кабинета. Критиката ми щеше да бъде далеч по-остра, но ще се въздържа от такава защото съм убедена, че нямаме нужда от предсрочни избори преди приемането на еврото.

- Има ли разнобой в управлението, след като премиерът научава постфактум неща, свързани с коалиционните партньори…
- Не съм специалист по вътрешно политически въпроси, затова няма да коментирам.

- От БСП обясниха, че визитата би спомогнала за по-добрите отношения в Китай, които в последно време били в застой. Ще се „събудят“ ли отношенията между двете страни след тази среща?
- За по-късопаметните искам да напомня какво писа преди време млад български учен: „Трябваше да се посадят черешови градини и лозови масиви, да се построят фабрики за трактори, електроавтобуси, осветителни тела, заводи за стъкло, електроника, индустриални зони и логистични хъбове, стоките трябваше да се движат по построени от Китай магистрали, тунели под Стара Планина и мостове над Дунав и да излитат от модерни карго летища в Стара Загора и Хасково. Изобщо трябваше да сме се превърнали в малката Германия на Балканите, и всичко това с помощта на Китай.“ Обаче ядец, нали? Ами инициативата 15+1 (формат за сътрудничество между Китай и Източна Европа), която беше гръмко обявена, а сега тихо отшумява? По данни на Българската народна банка за периода 2014–2024 г., чистите преки инвестиции (нетен поток) от Китай в България възлизат на 185,4 млн. евро. Колко са средствата, които получаваме от ЕС? Няма да споменавам броя на милиардите, за да не обиждам интелигентността на читателите. Колко време трябва да мине, за да гледаме питомното и да престанем да гоним дивото? Е, кажете ми сега с какво присъствието на двамата български деятели промени положението? Или просто ни е гот да се чувстваме като на партийно събрание сред събратя по идеология?

- Русия, Китай, Северна Корея и представители на БСП, а у нас председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен казва как 1/3 от оръжията за Украйна се произвеждали в България. Каква външна политика е това…
- И защо трябваше да ни го каже Урсула фон дер Лайен, вместо българското правителство да превърне този факт в сериозен коз за преговори с нашите съюзници от ЕС и НАТО? Това просто е липса на външна политика.

- Кой имаше нужда от тази визита точно в този момент и какво показваме с нея?
- Посещението на двамата български действащи правителствени дейци в Китай е перфектно изиграна хибридка. Ако сами са я измислили, толкова по-зле за БСП. Това само показва, че руската пропагандна машина им е създала перфектните условни рефлекси - няма нужда да им даваш захарчето, достатъчно е да чуят свирката, за да се хвърлят в действие срещу националния интерес на България. Това е принципът на всяка дресура, нали? По всичко изглежда, че ролята на дресирани ги очарова.