Кабинетът на Орешарски оставя резерв на ръба, предупреждава "Сега"
Кабинетът "Орешарски" оставя на служебното правителство крехки публични финанси. След приспадането на предстоящи падежи по емитиран дълг фискалният резерв би се оказал на ръба на позволения законов минимум. Малък на фона на заложения дефицит е и размерът на новия дълг, който може да се емитира до края на годината. В разходната част на бюджета има някакви буфери, но те са достатъчни да покрият единствено очакваното неизпълнение на приходите за 2014 г.
Това показва внимателният прочит на числата за състоянието на публичните финанси. Спекулациите с данните вече започнаха, а тази седмица се очаква противопоставянето да се изостри заради свиканото с гласовете на ГЕРБ и ДПС извънредно заседание на парламента за приемане на актуализация на държавния бюджет и бюджета на здравната каса.
Финансовият министър Петър Чобанов вече се похвали, че размерът на фискалния резерв в момента възлиза на около 8 млрд. лв. Ако към тях се прибавят и бъдещи вземания от ЕС, размерът му стига 9 млрд. лв., изтъкват от МФ. Тези числа звучат респектиращо на фона на заложен минимум за размера на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв. към края на годината. Високите нива обаче са само временни и след броени месеци резервът ще падне надолу. До края на годината предстоят три големи плащания по настъпващи падежи. Първото голямо плащане е през септември, когато трябва да бъдат платени емитирани през 2013 г. ДЦК в размер на 300 млн. лв. В края на октомври предстои плащане по други падежиращи ДЦК в размер на 400 млн. лв. На 30 ноември е падежът и по извънредно емитираните 5-месечни ДЦК заради кризата с ПИБ в размер на 1.228 млрд. лв. Само по линия на тези три падежа фискалният резерв би намалял с 1.928 млрд. лв.
В сметката е коректно да се включи и предстоящият през януари 2015 г. падеж по глобалните облигации от времето на Милен Велчев в размер на 1.086 млрд. долара или 1.58 млрд. лв. Именно заради него кабинетът пое т.г. външен дълг в размер на 1.493 млрд. евро. Тоест от сегашното ниво на фискалния резерв трябва директно да се извадят 3.5 млрд. лв. Това ще го остави на ниво от 4.5 млрд. лв. с неотчетени бъдещи вземания от ЕС (които на свой ред са рискови) или на 5.5 млрд. лв. с отчетени бъдещи средства от ЕС. В тези сметки изобщо не е включен проблемът "КТБ". За изхода от него са необходими минимум 1.6 млрд. лв. - недостигащата сума във фонда за гарантиране на влоговете.
Все още сме държава на тайните, коментира "Труд"
България си остава държава на тайните, въпреки че преди две седмици правителството обеща прозрачност с приетия Втори план за действие по международната инициатива “Партньорство за открито управление” за периода 2014 - 2015 г. Освен така наречените отворени данни, които предполагат властта да публикува статистика в подходящи машинно читаеми формати, в плана няма нищо, което да даде сериозен тласък на прозрачността в управлението, твърдят анализатори.
Така се оказва, че много от най-важните въпроси на управлението и занапред не бива да се научават от обществото. Като се започне от това коя банка е получила предписание от Комисията за защита на потребителите за неравноправни клаузи в договорите и се стигне до въпроса каква държавна помощ е поискала България за БДЖ или пък какво пише в договорите за “Южен поток”. Да не говорим за това какво е реалното финансово състояние на Корпоративна търговска банка.
Всеки, който прочете списъка с типовете информация, която подлежи на класифициране като държавна тайна, ще се учуди, че той изобщо не е толкова широк и за далеч не всеки важен документ има законово основание за гриф “секретно”.
За категорията “служебна тайна” повечето институции не са и чували, не са публикували изискваните по закон списъци и следователно не я прилагат, показа проучване на “Труд” сред администрацията. Но дори даден документ да е подобна тайна, той по закон става публично достъпен след 6 месеца, максимум 12. Напълно свободен по закон е и достъпът до документи за служебна информация, въпреки че администрацията много често отказва информация с това оправдание.
100 км велоалея край морето от Елените до Резово, пише "24 часа"
Общините по Южното Черноморие може да се свържат с една велоалея като алтернатива на автобусния и автомобилния превоз, които все повече се задъхват заради задръстванията през лятото.
Замисълът е шестте морски общини - Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево, да кандидатстват с общ проект за европейско финансиране. С колело Бургас можел да се свърже и с пограничния Малко Търново, и със Средец в сърцето на Странджа.
Идеята бе лансирана от кмета на Бургас Димитър Николов на среща с евродепутата от ГЕРБ Томислав Дончев вчера. "Освен че е екологично чист транспорт, общата веломрежа ще спомогне и за развитието на алтернативни форми на туризъм като културен и селски", каза Димитър Николов.
Ако проектът се реализира, дължината на трасето може да достигне близо 100 км от ваканционно селище Елените до границата с Турция при река Резово. "По на север от Елените велоалея не може да се прокара, тъй като влизаме в планината и изграждането към Обзор и Иракли ще е много скъпо - все едно да строим магистрала "Черно море", заяви кметът на Несебър Николай Димитров.
Започват совалки за бюджета, разказва "Стандарт"
Тежка битка за бюджета очаква тази седмица депутатите от левицата. Те вече разиграват няколко сценария, по които да се опитат да се противопоставят на неговото актуализиране.
Първият е да оспорят резултатите от поименното преброяване на кворума, извършено в петък. То бе поискано от "червеното острие" Мая Манолова точно преди гласуването за извънредното заседание във вторник. Именно тогава ще бъде гледана актуализацията на бюджета на държавата. Червени депутати се съмняват, че председателят на Народното събрание Михаил Миков е преброил точно депутатите от ДПС и ГЕРБ и всъщност те са били по-малко от нужните 121. Според юристи обаче този сценарий е трудно реализируем. Социалисти обмислят и вариант да бойкотират заседанията и да спрат да влизат в пленарна зала до края на живота на 42-ото Народно събрание. Партийните стратези обаче се опасяват от неминуемото сравнение с парламентарната група на "Атака", която направи същото. Според народни представители от "Коалиция за България" най-вероятният ход е все пак икономистите в БСП да подготвят силни пледоарии и да се опитат аргументирано да "громят" предложената от кабинета "Орешарски" актуализация. При този вариант те ще настояват дебатите да бъдат излъчвани директно по българската национална телевизия и радио, за да могат аргументите им да бъдат ясно чути от всички граждани.
Плашат с платено паркиране в половин София, информира "Новинар"
Темата за разширяването на „зелената зона” в София за платено паркиране отново разбуни духовете сред столичани. „Центърът за градска мобилност е предложил в официално писмо увеличението на зоната”, съобщи на сайта си в неделя гражданското сдружение Софийски обществен съвет.
Според неправителствената организация се предвижда да плащаме, когато оставяме колата си в "Лозенец", "Хладилника", "Крива река" и др.
От „Московска” 33 обявиха, че това е стара идея и все още нищо не е решено или предложено официално. „Прави се проучване сред хората от някои квартали, като „Лозенец” например, дали да не се въведе „зелена зона”.
Преди края на годината няма да е решено нищо окончателно”, обясни пред „Новинар” зам-кметът по транспорта Любомир Христов.
Той допълни, че преди време е започнало проучване дали да се разшири „зелената зона” в долната част на „Лозенец”, при пазара „Димитър Петков” и др. По думите му има хора „за”, има и „против” и увери, че поне до ноември никакво решение за промяна в режима на паркиране в посочените квартали няма да бъде взето.