Търговци рязко увеличават отчетения си оборот в момента, в който в обекта влязат инспектори на НАП. Данните са от Лятната контролна кампания на НАП по Черноморието, при която са извършени над 3400 проверки и са установени повече от 1040 нарушения. За това какви са най-честите нарушения, как НАП следи за укриване на обороти и какво предстои с контрола върху цените след края на двойното обозначаване на цените… Пред ФАКТИ говори Анна Митова, директор на дирекция „Комуникации“ в НАП.
- Г-жо Митова, почти всяко трето проверено заведение по Черноморието се оказва с нарушение. Това означава ли, че реалният оборот в туристическия сектор все още масово се укрива и колко пари губи държавата от това?
- Не бих направила такива категорични изводи. Фактът, че при част от проверките установяваме нарушения, е сигнал за проблеми със занижената фискална дисциплина, но не означава, че целият оборот на съответния обект или сектор се укрива. Към момента най-често установяваме нарушения, свързани с неиздаване на фискален бон и несъответствия между отчетените на касовия апарат продажби и наличностите в касата. При проверките по Черноморието използваме и метода „таен клиент“, както и явни наблюдения на продажбите и сравнение с предходни периоди.
Колко точно са потенциално неотчетените приходи и какъв е фискалният ефект може да установим след конкретни ревизионни и контролни действия спрямо некоректните търговци. Затова не бих посочила конкретна сума за „загубите на държавата“, ако тя не е изчислена на база проверени данни. Тук е моментът да кажа, че след задълбочен анализ на риска, проследяване на поведението на търговците и по-добро таргетиране, както и оптимизиране на работата и разходите на приходната агенция за Лятната контролна кампания, се отчита 5% увеличение на съотношението нарушения спрямо извършени проверки в сравнение с 2025 г. Т.е. успяхме да повишим ефективността, като с по-малко служители са извършени повече проверки и са разкрити повече нарушения.
- Какъв е най-честият номер, който хващате в момента по морето – неиздаване на касов бон, укриване на оборот, работа с неотчетени служители или нещо друго?
- Най-често установяваме неиздаване на фискален бон и разминаване между сумите, маркирани на касовия апарат, и фактическата наличност в касата, а също и липса на фискално устройство. Този сезон установихме и няколко търговци, които използват нефискални принтери и по този начин се избягва отчитането на оборота към НАП. Други пък издават бележки, които не са фискални, т.е. някакъв вид служебен бон, а не касова бележка.
По отношение на сезонните работници също извършваме проверки за наличие на трудови договори и за това дали осигуряването е върху реалното възнаграждение. Целта ни е, съвместно с Главна инспекция по труда, да противодействаме на получаването на „заплата в плик“. Този риск от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство нанася сериозни щети на бюджета, а и на самите работници, които се съгласяват да сключват договори на 4 часа, а всъщност да работят 8 и повече часа, да получават официално минимална работна заплата, а другите да ги взимат на ръка.
- Споменахте, че използвате „таен клиент“ при проверките. Колко сериозна е разликата между оборота, който търговците декларират, и реалния оборот, който установявате при контролните покупки?
- „Тайният клиент“ е само един от инструментите, които използваме. При контролната покупка проверяваме дали продажбата е отчетена коректно, но това само по себе си не позволява да се изчисли целият укрит оборот на даден търговец. Затова комбинираме контролните покупки с явни наблюдения, анализ на данните от фискалните устройства и сравнение на отчетените обороти с предходни периоди.
За периода 29 юни – 31 август, в рамките на лятната контролна кампания по Черноморието са извършени над 3400 проверки, като установените нарушения са повече от 1040. От тях най-честите са: неиздаване на фискален бон – 245, липса на задължителни реквизити в касовата бележка – 287, разлика в касовата наличност и маркираните суми в касовия апарат – 328, а в 44 обекта е липсвало фискално устройство.
По време на лятната контролна кампания фискалните инспектори на приходната агенция са извършили 300 наблюдения на търговски обекти. При едно от наблюденията проверяващите от НАП са установили увеличение на оборота от нула на 1500 евро. Преди започване на проверката в търговския обект приходите, маркирани на фискалното устройство, са били нула евро. След легитимация и явно присъствие на служителите на НАП в обекта, до края на работния ден е установено, че оборотът надхвърля 1500 евро.
Тук е важно да уточня, че наблюдението не е започнало в началото на работния ден, а часове по-късно. Това не е единственият обект, който установихме. Само в рамките на две седмици в два търговски обекта в градове в Североизточна България е имало подобни случаи, при които оборотът след наблюдение е скочил стотици пъти. В единия обект от 100 до 400 пъти е повишението в оборота, а в другия между 170 и 300 пъти. Това са фрапантни нарушения и са единични. Като цяло при такива наблюдения в различни търговски обекти са отчетени повишени обороти от 50 до 300 процента.
- След 9 август приключи двойното обозначаване на цените. Какво ще следи НАП оттук нататък при търговците и има ли риск част от тях да използват края на двойното обозначаване като повод за ново повишаване на цените?
- Приключването на двойното обозначаване не означава край на контрола върху цените. Двойното обозначаване беше със срок от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г., но правилата срещу икономически необоснованото увеличение на цените са отделен въпрос. С промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията правомощия да следят за необосновано увеличение на цените след 8 август имат КЗП и КЗК.
- НАП и КЗП отчетоха хиляди проверки за необосновано увеличение на цените. Къде според вас беше най-големият проблем – в храните, услугите, туризма, медицинските услуги или в друг сектор?
- Да. Извършени са 37 955 проверки. Проверени са търговци във всички основни икономически сектори – магазини за хранителни и нехранителни стоки, бензиностанции, паркинги, автомивки, заведения за хранене, борси и тържища. Нарушения има във всички сектори, може би с лек превес в сферата на услугите – паркинги, годишни технически прегледи, бюти бранш и др.
- Има ли вече случаи, при които НАП установява, че търговец е използвал самото въвеждане на еврото като оправдание за изкуствено увеличение на цените?
- Еврото не е автоматично основание за увеличение на цената. Ако цената се е повишила, трябва да има икономическа причина, която може да бъде доказана с документи. При проверките ние изисквахме различни документи, чрез които да установим дали едно увеличение е икономически обосновано, или не. Самото въвеждане на еврото не е основателна причина една стока или услуга да поскъпне.
Законът е ясен – цените не могат да бъдат увеличавани, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. НАП проследяваше движението на стоката и ценообразуването по веригата, за да установи има ли реална икономическа причина за увеличението, или не.
Важно е обаче да кажем, че не всяко увеличение е икономически необосновано. Има сериозни фактори, които влияеха и продължават да влияят на цялата верига на ценообразуването. Не трябва да забравяме и това, че в условията на пазарна икономика търсенето определя предлагането и потребителят определя пазара.
- Ще продължи ли НАП да проверява цените след изтичането на едногодишния период на двойното обозначаване, или тази битка остава изцяло в ръцете на КЗП?
- Контролът върху цените не приключва с изтичането на периода на двойното обозначаване. НАП ще оказва съдействие на колегите от КЗП и КЗК, които имат правомощия след 8 август за осъществяването на проверки за необосновано повишаване на цените, като приоритет ще останат стоките от първа необходимост.
- Има ли вече промяна в поведението на бизнеса след въвеждането на еврото – повече или по-малко укриване на обороти, плащания в брой и нарушения при касовите бележки?
- По време на проверките както по Закона за въвеждане на еврото, така и за спазване на данъчното и осигурителното законодателство, действително установихме множество нарушения, но и голяма част от бизнеса коректно изпълнява задълженията си. Затова не могат да се направят категорични изводи за трайна промяна в поведението на бизнеса.
Това, което можем да кажем категорично, е, че НАП продължава да следи много внимателно отчитането на продажбите, ще продължим с контролните действия и ще бъдем безкомпромисни към опитите за ощетяване на фиска и българския честен данъкоплатец. Оставаме партньор на коректния бизнес и ще подпомагаме неговата дейност с всички дадени ни от закона средства.
- Колко от установените нарушения по Закона за въвеждане на еврото вече са приключили с реални санкции и какъв е общият размер на събраните глоби? По последните публично представени данни става дума за близо 2 млн. евро глоби?
- НАП и КЗП са съставили 2755 акта за установяване на административни нарушения и са издали 1598 наказателни постановления на обща стойност 3 261 657 евро.
- След като еврото вече е факт и периодът на двойното обозначаване приключи, очаквате ли нова вълна от поскъпване през есента и има ли НАП механизъм да установи дали едно такова увеличение е реално обосновано или е спекулативно?
- Нямаме основание да смятаме, че предстои увеличение на цените. Както посочих и в предходен отговор, НАП изисква документи за произход и движение на стоките и сравнява цените в различни периоди. Обективни икономически фактори могат да бъдат например промени в разходите за труд, осигурителните прагове, инфлацията, цените на горивата и други фактори, върху които търговецът не може да влияе.
В крайна сметка ние не можем да влияем на ценообразуването, тъй като сме в условията на пазарна икономика. Тук основна роля имат и клиентите. Посланието ни към бизнеса е ясно – еврото не може да бъде оправдание за произволно увеличение на цените. Призоваваме да уважават своите клиенти. Апелираме към потребителите да сравняват цените, да изискват касовите си бележки и да подават сигнали при съмнение за нарушение.