И Калина Крумова изостави Николай Бареков

Бившата депутатка от "Атака", която се вля в редиците на "България без цензура" Калина Крумова обяви изненадващо, че напуска партията на Николай Бареков.
Това става ясно от нейно съобщение на страницата й в социалната мрежа Фейсбук.
Нямам идея какъв е приносът на ЛИДЕР в тази коалиция... Да, прекрасно е да спечелим миньорите, но едно е да ги спечелиш по убеждения, друго- през работодател. Така аргументира скъсването си с Николай Бареков Калина Крумова. Тя е огорчена, че само тя от оглавяваната от нея организация "Евромайки" е водач на листа.
Председателката на формацията е водач на листа. Само тя! И то къде? В Ловеч, пише Калина Крумова. Тя не пропуска да припомни, че  като председател на "Евромайки“, като част от Изпълнителния съвет на партията, като член на ББЦ дори..не е поемала ангажимент да работи и убеждава хората в името на ЛИДЕР и останалите новодошли коалиционни партньори, за успеха на техните водачи на листи и представители в институциите.
Председателят на РИК Ловеч Валентина Недялкова съобщи, че Калина Венелинова Крумова е заявила желанието си да се оттегли като кандидат за народен представител в предстоящите на 05 октомври 2014 г. предсрочни парламентарни избори.
Тя е била регистрирана под № 1 в кандидатската листа на коалиция „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” в изборен район № 11 Ловеч. Регистрацията й е заличена с Решение № 74-НС от 16.09.2014 г. на РИК Ловеч. Така листата остава с девет кандидата като под № 1 е Десислава Атанасова Балабанова.
Ето и мотивите, публикувани в профила във Фейсбук на Калина Крумова за напускането на България без цензура:
Скъпи колеги, благодаря!
Обръщам се към всеки, с когото заедно сме водили немалко битки през последните месеци. Изминалата близо година, в която „ България без цензура“ се превърна от телевизионен продукт в успешна и прогресираща партия, не беше никак лека. Завидните резултати от труда на всеки един от нас намериха изражение на 25-ти май. Изборите за Европейски парламент ни дадоха доказателството, че когато си упорит, смел и амбициозен, отплата за усилията има. Безсънните нощи, десетките хиляди километри, борбата със страха на хората, силата да не заплачеш заедно с тях на площада или в залата, организационните проблеми, комичните ситуации, откровено забавните, общите ни веселби. Всичко това са спомени, които няма как да бъдат изтрити или променени. Дори най- тежките от тях носят своята огромна стойност.
„ Евромайки“ се разви паралелно с ББЦ и, въпреки скептичните очаквания и продължаващи до днес предубеждения, доказа колко неизползван потенциал има в българката. Искрата, с която структурите на женската ни организация работят, може единствено да служи за пример колко малко е нужно на човек, за да даде всичко от себе си- единствено да му повярваш и подадеш ръка.
Бързите обороти на събитията, основно след изборите за Европейски парламент, дадоха обаче друга посока на всичко това. Без съмнение трусовете около напускането на ВМРО като коалиционен партньор и разместването на пластове в структурите и ръководството на ББЦ (характерно за всяка партия в различен етап от нейното съществуване) се отразиха не само като позициониране в политическото пространство, но и вътрешно-партийно. Решението за възможно разширяване на коалицията, взето на Национален съвет на партията през юни, надали предполагаше особено широките размери на същата, на която сме свидетели днес. Тук дебело искам да подчертая благодарността си към ЗНС и „ Гергьовден“, които бяха и остават партньор на партията във времето. Извън тях обаче се появиха знайни и незнайни „ партньори“, които не само се присъединиха към нас, но и осезаемо започнаха да изместват тежестта на ББЦ. Ако някой не иска да го признае или не го е осъзнал, темата е друга. На всички е известно напрежението, меко казано, около съставянето на листите за предсрочните парламентарни избори. И, ако това напрежение е принципно нормално във всяка партия, то при нас същото се породи не от самата партия, а от необходимостта или желанието ни да угодим на коалиционните партньори, без особено значение какво отражение ще даде това върху структурите на ББЦ. Хора, които започнаха от нулата и убеждаваха другите в политическите ни идеи и бъдеще, и понасяха негативи през месеците назад, сега останаха пълнеж в списъците за сметка на новодошлите „ партньори“. И, за да бъда максимално открита, ще наричам нещата с истинските им имена. Нямам идея какъв е приноса на ЛИДЕР в тази коалиция. Вероятно няма и да се изясни, но имам представа, виждам и чувам какво и колко губим от същото това обединение. Да, прекрасно е да спечелим миньорите, но едно е да ги спечелиш по убеждения, друго- през работодател. Едно на ръка. Второ- къде са зрение и слух, за да стигнат „ на високо“ отзвуците от хората по места, тяхното мнение, тяхното съгласие? Не е необходимо, смятам, да отваряме въпрос колко и как същите тези, всички, нови коалиционни партньори, изобщо се включват в работата по места и кампанията из страната. Даже, признавам си, не ме е срам- вече не ги знам нито колко са, нито кои са точно….всичките толкова важни „ помагачи“. Вероятно някои от тях с избиратели единствено сред роднините, и, евентуално, колеги и познати. Не беше, не е отговорно. И не е коректно към нашите си структури. Лично мнение.
Точно заради личното си мнение, с най-голямо съжаление, но с чиста съвест и гордо вдигната глава, моля да приемете желанието ми да се оттегля от ПП „ България без цензура“. Има много победи, които са по-страшни от поражението. Усещането ми е, че сме се запътили към една точно такава. Пирова. Когато думите и действията се различават и не си в състояние да повлияеш на този процес, трябва да вземеш своето решение. Моето е да напусна. Не желая повече да играя рамо до рамо с хора, готови да минат през трупове по пътя към целите си. Мога, но предпочитам да не го правя. Като жена, като майка, като политик, като обикновен български гражданин. Не приемам, че подобна линия на действия е за пример и не участвам. Появиха се твърде много „ личности“, които превърнаха живота ни в ад, настоявайки, че две и две прави пет. Или дори петстотин. И тези хора бяха и са на почит.
Гумената съвест няма чувствителност. А аз- да. И отговорност към думите и обещанията си. Пример- къде точно водач на листа или на избираемо място има представител на „ Евромайки“, както неведнъж публично бе декларирано? Председателката на формацията е водач на листа. Само тя! И то къде? В Ловеч. Прекрасен град. Невероятни личности в организацията. С невероятни изключения, естествено. Но….Това ли би било представителството на „ Евромайки“ в бъдещото Народно събрание? Щом съм само аз, без да се ценят усилията и постиженията на организацията като цяло- не, благодаря. Един мандат, едно депутатско място категорично не е равностойността на „ Евромайки“!
Да не говорим за Европейски парламент, каквато пък бе първоначалната идея на проекта. Ако някой се усъмнява или паметта му изневерява- справка в Гугъл. Просто фактите не се нуждаят от доказателства, за да бъдат верни. Като председател на „ Евромайки“, като част от Изпълнителния съвет на партията, като член на ББЦ дори..не съм поемала ангажимент да работя и убеждавам хората в името на ЛИДЕР и останалите новодошли коалиционни партньори, за успеха на техните водачи на листи и представители в институциите. Съжалявам! Истината не зависи от всеобщото мнение, а написаното дотук са единствено факти. Няколко седмици ми отне да изчистя всяка емоция, за да бъдат аргументите ми без сантимент. Колкото и да е трудно.
Вярвам, че Десислава Балабанова, повече от доста други водачи на листи, заслужаваше да бъде такъв. Тя е не само чудесен човек и професионалист. Тя е лоялна. Качество, което очевидно лесно се забравя и не е сред толерираните…в коалицията. Млада дама, която е с ББЦ преди да има дори начало. Само да припомня. Моите искрени възхищения и пожелания за успех на изборите в Ловеч! Такъв пожелавам и на Светлин Танчев. Горда и щастлива съм, че партията има толкова съвестен, стойностен и градивен политик в ръководството си.
Здраве, късмет, сила, воля и повече обич и усмивки пожелавам на всички! Не спирайте да се борите за това, в което вярвате!
Благодаря на всеки един!
Моля настоящото писмо да се приема като молба за напускане. Надявам се тя да бъде удовлетворена!