„Досега не се е водил дебат дали избраният модел е в интерес на вложителите и той категорично се отказва да се води. Аз не взимам страна в този дебат, аз казвам, че него трябва да го има. Самият факт, че толкова се истеризира, показва, че дебатът трябва да се води и самото му провеждане вече е ефект”, това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в студиото на Нова тв.
Той каза още, че нищо не е предрешено и не е решено окончателно – дискусията ще се осъществи след приемане на решението в Народното събрание, защото в България трудните решения винаги се отлагат. „Няма никаква пречка да седнем на 1 януари всички – парламентарно представените партии, дори партиите извън НС, синдикатите, работодателите – и да решим какво ще правим, в предложението не се предвижда никаква принуда”, увери министърът.
Финансовият министър посочи, че разходите за пенсии са утвърдени на база на съществуващата пенсионна формула, те са записани в Закона за държавния бюджет и не могат да бъдат надхвърлени нито с лев. „Дори да се случи така, че по една или друга причина средства бъдат прехвърлени от универсалните пенсионни фондове (УПФ) към държавното обществено осигуряване (ДОО), ще бъдат пренасочени към Сребърния фонд, за да е ясно, че те ще се използват единствено и само за изплащане на пенсии”, категоричен е той.
Дискусията за избор на лицата да се осигуряват само в държавното обществено осигуряване или и в универсални пенсионни фондове не е нова и за работодателите и синдикатите. „Излишно се обостри дебатът, няма никакъв драматизъм”, е мнението на министър Горанов. По думите му половината български граждани са служебно разпределени и не знаят в кой фонд се осигуряват. „Не искам държавата да носи отговорност за неудачите на този модел, защото е много възможно след време да се окаже, че поради начина, по който се инвестира заради пазарна конюнктура или просто заради самата структура на модела, че имаме две неравнопоставени поколения и държавата го е предрешила”, е мнението на министъра. Той сподели, че още не е взел решение за себе си.
Министър Горанов оспори използването на думата „национализация”, защото никой няма да бъде накаран насила да излезе със своите средства от универсалните фондове и да ги даде на държавата – нещо, което не беше така, когато реформата стартира. Това твърдение, според него, е пропагандна теза, която цели да изплаши хората и да ги настрои негативно. Другата масово налагана теза, че хората трябва да проявят активност, за да останат в универсалните си фондове, министърът на финансите обори така – „Нека да е ясно, че от 1 януари 2015 г. българските граждани не трябва да правят нищо и ще останат във фонда, който са избрали или в който служебно са разпределени. Изключението е за тези, които сега започват работа и за които при сегашния модел пенсионните фондове разполагат с една година да ги привлекат и да ги убедят, че са по-добри.” Министърът подчерта, че е възможно да бъде предложено служебното разпределение към УПФ да остане, както е досега.
По думите му, на преразглеждане подлежи и периодът за вземане на решение от една година, тъй като е критичен момент, например той би могъл да се увеличи. На въпроса възможно ли обратното движение на капиталовата схема – от НОИ към УПФ, министърът отговори, че никъде в света няма такъв модел, но е възможно. „Ако това е критиката и притесненението, може да се направи”, каза той.
Видяхте какво се случи с професионалните пенсионни фондове – те трябваше да започнат да плащат пенсии на категорийните работници от 2010 г., вече сме 2015 г. и това не може да стане, а през цялото това време „лошата” държава се налага да плаща сметката. Философията с УПФ е подобна дотолкова, доколкото говорим за капиталово натрупване и способността му да изпревари като доходност развитието на държавата, защото вторият стълб не е заместващ, а допълващ”, разясни министърът.
„Първият, солидарен стълб най-общо отчита развитието на цялата икономика, докато индивидуалната партида отчита собствените доходи и инвестиционния профил – доколко е рисков или удачен – на начина, по който личните средства се инвестират”, обясни още той.
„Досега не съм видял нито една реклама на УПФ, от доста отдавна не съм получавал нито едно писмо с информация за моите средства в съответния пенсионен фонд и не съм убеден, че тази пасивност от тяхна страна е най-доброто решение. Нека те да имат активната позиция да покажат, че установеният модел е правилният. Предизвиканата истерия ме кара да си мисля, че те не искат да водят дебат със своите вложители”, сподели Владислав Горанов. Той няма притеснения относно стабилността на пенсионните фондове, разчита изцяло на официалната статистика на страницата на Комисията за финансов надзор – там има информация за това какъв ресурс е инвестиран в акции, но липсват детайли за това как се взима решението в какви конкретни акции да се инвестира.
Министърът на финансите даде за пример, че в много държави в Европа, където беше установен подобен модел, той беше под една или друга форма преразгледан. „Искам да повдигнем дебата дали след като Чехия, Полша и Унгария преразгледаха и се отказаха от този модел, не може ли ние, без да се отказваме и без да го преразглеждаме, да дадем възможност на хората информирано да взимат решения и то в двете посоки”, подчерта той. На въпрос на водещата за необходимостта от анкетна комисия, финансовият министър е на мнение, че няма смисъл от подобна комисия, при положение, че съществува Комисията за финансов надзор, избрана от българския парламент.