22 от 41 страни по Конвенцията за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ нямат нито едно разследване по казуси за подкуп на чуждестранни длъжностни лица през последните четири години, нарушавайки ангажиментите си за борба със случаите на подкуп при международните търговски сделки. Все пак, има и добри новини, тъй като четири страни са подобрили правоприлагането си, а само в една страна прилагането се е влошило, съобщава днес Transparency International в своя 11-ти ежегоден доклад за напредъка по прилагането на Конвенцията.
Шестнадесет години след влизането на Конвенцията в сила, докладът за напредъка от 2015 г. показва, че само четири от 41 страни по Конвенцията активно преследват компании и фирми, подкупващи чуждестранни длъжностни лица, за да спечелят или завишат стойността на договори или за да получат лицензи и концесии. Шест държави са класирани като притежаващи умерено прилагане, докато други девет са с ограничено прилагане. Останалите 20 страни не предприемат достатъчно или никакви мерки, за да гарантират, че компаниите им не разпространяват корупционни практики по света, а две държави не биха могли да бъдат оценени.
“С присъединяването си към Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица правителствата се ангажират с разследване и съдебно преследване на трансграничните случаи на корупция, въпреки това, почти половината от подписалите се правителства не го правят“, твърди председателят на Transparency International Хосе Угаз. “ОИСР следва да предвиди реални последствия за такова лошо представяне. Нарушаването на международните правни ангажименти за противодействие на трансграничната корупция не може да бъде толерирано.”
20-те държави със слабо или липса на прилагане представляват 20.4% от световния износ. Тези държави не се справят с разследването и наказването на случаите на подкуп на чуждестранни длъжностни лица поради липса на политическа воля и недостиг на ресурси, които следва да бъдат заделени за правоприлагане и разследвания. В 12 страни по Конвенцията, някои от тях - стари демокрации, политическото влияние или рискът от него възпрепятстват работата на наказателната правораздавателна система.
Недостатъчни санкции, предвидени в закона или наложени в практиката за предотвратяване на чуждестранни подкупи, затрудняват усилията по прилагането на Конвенцията в 21 държави. Докладът на ОИСР за случаите на чуждестранен подкуп, публикуван през месец декември 2014 г., показва, че значителни санкции са били наложени едва в 17 от 41 страни. В Русия промените в наказателния кодекс от 2015 г. ограничават размера на наказанията за получаване или даване на подкуп, включително такива, отнасящи се до чуждестранни служители.
В периода 2011-2014г. четирите водещи страни по прилагане на Конвенцията (Германия, Швейцария, Великобритания и САЩ) са приключили 215 дела и са започнали 59 нови. Останалите 35 държави са приключили едва 30 и стартирали 63 казуса. Двадесет държави не са повдигнали нито едно обвинение по знаков случай на трансгранична корупция срещу търговски дружества през последните четири години.
От публикуването на доклада за напредъка от 2014 г., Норвегия подобрява представянето си като от ниво „Ограничено прилагане“ преминава към ниво „Умерено прилагане“. Гърция, Холандия и Южна Корея се издигат от „Слабо или липса на прилагане“ до ниво „Ограничено прилагане“. Аржентина е единствената страна коята влошава представянето си, изпадайки от ниво „Ограничено правоприлагане“ към ниво „Слабо или липса на прилагане“.
Шест от държавите от групата Г20 спадат към категорията “ Слабо или липса на правоприлагане“, което означава, че те не успяват да отговорят на целите, поставени в Антикорупционен план за действие на Двайсетте за 2015-2016 г.
За подобряване нивото на прилагането на Конвенцията на ОИСР в страните, осъществяващи почти две трети от обема на световния износ, от съществено значение е гражданското общество и частният сектор да инициират национални програми, с оглед преодоляването на слабостите на техните правителства.