България ще поиска изключение от правилата за облагане с ДДС по отношение на пътните превозни средства, а указанието на НАП за прилагането на т.нар. данък „уикенд“ ще бъде допълнено с нови пояснения, стана ясно на провела се днес среща в Министерството на финансите. В срещата участваха председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, министърът на финансите Владислав Горанов, изпълнителният директор на НАП Бойко Атанасов, изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов и експерти.
В искането за дерогация до Европейската комисия ще се предложи да се ограничи правото за приспадане на данъчен кредит до 50 % за пътни превозни средства, по аналог на договорените изключения от Великобритания, Естония, Латвия, Полша и Румъния. Това ще облекчи счетоводното отчитане и данъчното планиране при ползването им за лична употреба. В близките седмици предстоят допълнителни консултации за определянето на точния обхват на исканата дерогация. На срещата бяха коментирани очакванията на бизнеса и на НАП по отношение на декларирането на ДДС, като беше споделено общото виждане, че този данък е дължим винаги, когато става дума за лична употреба на служебни активи, но механизмите на отчетност могат да бъдат облекчени и улеснени.
В разговора беше постигнато съгласие с бъдещи промени в данъчното законодателство да бъде уреден въпросът за облагането на фирмените разходи в случаите на предоставяне на служебно имущество за лична употреба на служителите. Общо беше становището, че това може да стане с облагане на разходите на фирмите, а не на доходите на физическите лица, което едновременно ще отговори на фискалните очаквания на държавата и няма да е допълнително затруднение за бизнеса.
На срещата отново беше пояснено, че ползването на данъчен кредит за придобитите стоки може да бъде отложено за срок до 12 месеца, като в това време компаниите могат да прецизират съотношението служебна/лична употреба на активите си и не се налага да начисляват ДДС за личното им ползване.
От НАП поеха ангажимент да въведат вътрешни правила, които да гарантират обективността при извършването на проверки и ревизии в контекста на контрола при личната употреба на служебно имущество.