На 14 май 1643 г. едва четиригодишният Луи XIV е обявен за френски крал след смъртта на баща му - Луи XIII.
По време на Луи XIV дворът се мести във Версай. Разкошът на кралската резиденция и обкръжение е обект на завист от всички държавни глави по онова време.
Времето, през което управлява Луи XIV е Златния век във френската история. Време на консолидация и единение на държавата, на увеличаване на военната й мощ, политическата й роля в световните дела, интелектуален и културен разцвет. Едновременно с това обаче, постоянните войни, които води Луи XIV, налагат безкрайни високи данъци. Провинцията търпи несгодите на агресивната политика на краля, а отмяната на правилата за търпимост спрямо друговерците води до масова емиграция на хугенотите от Франция, припомня сайтът Историята накратко.
През по-голямата част от управлението на Луи XIV Франция е водещата европейска сила. За това време тя участва в три големи войни и в два по-малки конфликта . Кралят се възползва от дейността на насърчаваните и покровителствани от него видни политически, военни и културни деятели, като Джулио Мазарини, Жан-Батист Колбер, Анри дьо Тюрен, Себастиан дьо Вобан, Жан-Батист Молиер, Жан Расин, Жан дьо Лафонтен, Жан-Батист Люли, Луи Льо Во, Андре Льо Нотър.
Само 4 дни преди да навърши 77 години, Кралят Слънце почива на 1 септември 1715 година във Версай. Погребан е в катедралата Сен Дени. След смъртта му на трона се възкачва Луи XV. Всички наследници на Луи XIV от брака му с Мария-Тереза почиват още като деца. Единствено синът му Луи, известен като “великия дофин”, доживява до 1711 година, оставяйки трима сина. Най-големият от тях, Луи, херцог на Бургундия, почива през 1712 година и така Луи XV става вторият му син, внук на Краля Слънце.