10% от младежите на възраст между 16 и 19 години си купуват всеки ден лотариен билет за изтриване. Това показват резултатите от емпирично изследване за хазартната зависимост сред младежите. „Това е тревожна тенденция, тъй като зависимото поведение се лекува трудно“, коментира проф. Соня Карабельова, ръководител на проект „Повишаване на хазартната култура на юношите в региона на Враца и Видин“ и заместник-декан на Философския факултет към Софийски университет.
Най-важният резултат е създадената солидна основа за национални проучвания на проблемната и патологична зависимост от хазарта. Чрез този проект, финансиран от Държавната комисия по хазарта, за първи път в страната е разработена методика за скрининг на проблемно и патологично хазартно поведение сред юношите и са включени адаптирани въпросници за българската социокултурна среда.
Пилотната методика бе тествана през месец юни 2016 г. в реални условия сред 230 ученици от областите Враца и Видин. Според получените резултати 11% от учениците между 8 и 12 клас са изложени на висок риск от задълбочаване на хазартното поведение, а 9% вече са развили проблемно хазартно поведение. Установено е, че момчетата са по-склонни да играят на хазартни игри, отколкото момичетата и да залагат по-големи суми. 83% от анкетираните посочват, че лотарийните билети за изтриване са най-предпочитаният начин за „опитване на късмета“. 11% от учениците си купуват билет всяка седмица, а 10% - всеки ден. През последната година 35% от учениците в гимназиален етап на обучение са залагали пари на карти, 21% - на зарове, а 29% са играли хазартни игри он-лайн.
Водени от надеждата за бързо и лесно забогатяване, търсене на усещания, опити за вписване в компания, повече от 50% от учащите плащат до 5 лв. за едно залагане, а близо 11% залагат над 100 лв.