Общо осем са митническите складове по българското Черноморие и Дунав, на които няма измервателни уреди, а това позволява да се вкарва контрабандно гориво.
Това разкрива Емил Димитров-Ревизоро, цитиран в журналистическо разследване на "Труд" от поредицата "Пробойните в пазара на горива".
По думите му на тези места много рядко се проверява реалното количество гориво, което разтоварват танкерите. То се приема на доверие само по описанието в придружаващите го документи. При пристигането му не се прави и анализ на качеството.
"Държавата иска всяка цветарка и кибритопродавачка да има касов апарат, но е "забравила" да сложи своя касов апарат на осем пристанища. Когато няма измервателни уреди, излиза, че митничарите на доверие приемат какво количество гориво разтоварват танкерите", казва Емил Димитров.
Той обяснява, че митнически складове без измервателни уреди има във Варна, Бургас, Русе, Сомовит и Видин.
В Бургас нелегалното гориво влиза през пристанище "Порт Европа" и през корабно място 20 А на бургаското пристанище. Второто е спиртен терминал, който се ползва не по предназначение, а за вкарване на горива, които оттам се товарят на жп цистерни. Във Варна без уреди е пристанище "Поддържане чистотата на морските води" (ПЧМВ).
"По Дунав само в Русе има 3 понтона за претоварване на горива в автоцистерни. Другите места, където има митнически складове без измервателни уреди, са пристанище Сомовит и един понтон във Видин", допълва Ревизоро в "Труд".
Тези пристанища са предпочитани от контрабандистите, защото реален митнически контрол не се осъществява и режимът на работа на тези обекти изцяло зависи от усмотрението на самите митничари.
Митническите складове работят съгласно режим, създаден със заповед на директора на Агенция "Митници". И на практика ведомството само създава законовите норми и само се контролира дали ги изпълнява