Досега няма нито един случай, когато от Министерството на околната среда и водите да са възлагали да се прави екологична оценка на план за управление, независимо дали става въпрос за национален, или природен парк, коментира "24 часа". Ако бяха възложили за Пирин, щеше да е първият случай и прецедент, съобщиха експерти по екозаконодателство. Именно и затова било решението от 1 март на министър Ирина Костова да не се прави екооценка.
Още повече че са продължени действията на предишното ръководство на министерството, което с писмо от май 2015 г. е излязло със становище, че планът за Пирин не подлежи на екологична оценка и оценка за съвместимост за зоните “Натура 2000”.
В писмо от май 2015 г. пише, че планът за управление на Пирин не подлежи на задължителна екооценка.
Съобразени са и със становищата на общините, граничещи с парка, според които такава оценка не е необходима. Скоро бяха одобрени плановете на национален парк “Централен Балкан” и природен парк “Българка” и за тях МОСВ не е възлагало изготвяне на екологична оценка.
Плановете за управление на защитени територии, включително и на парковете, са рамкови документи, които определят политиката, нормите и режимите, съобразно които те ще се управляват. Те нямат характеристиката на устройствените планове, в тях няма никакви конкретни параметри, било то за строителство или за друга дейност. По тази причина няма на какво да се прави екологична оценка. Затова и Законът за опазване на околната среда не задължава да се възлага екологична оценка.
Екологични оценки се възлагат задължително, когато има конкретни инвестиционни намерения с точни параметри.
Такива за Пирин все още няма. Когато се получи, то ще бъде подложено на най-строг контрол и извършване на всички законови процедури, включително екологична оценка и оценка за съвместимост за зоните по “Натура 2000”.
Процедурата по актуализацията на плана за Пирин започва през 2012 г. Този процес продължава вече 5 години, а това не е нормално. Планът ще остарее, преди да се приеме. Още през юли 2015 г. е проведено публичното обществено обсъждане. Оттогава планът е връщан четири пъти за доработка. Отразени са забележките на експертите на МОСВ и заинтересованите лица, включително и на неправителствените организации. Забавянето е повече от година.
Процедурата “Предварително изпълнение” на решенията на МОСВ за Пирин е рутинна практика на министерството. Тя се прилага за много дейности, когато забавяне ще доведе до сериозни вреди. Използва се, когато има намерения за умишлено бавене на процедурите, тоест злоупотреба с права от недобросъвестни лица и организации.
Конкретно планът за Пирин е закъснял много
Старият е правен преди 15 години и не отговаря на европейските критерии за управление на защитени територии. През януари е получен доклад от Брюксел, в който наред с други констатации има забележки, че България не управлява адекватно парковете си. Възможността чрез злоупотреба с права да се забави с още няколко години приемането на плана за Пирин, и конфликтът с него да продължи, е основната причина да се приложи “Предварително изпълнение”. И двете решения, които издава МОСВ за плана за Пирин, са с възможност за съдебно обжалване и заинтересованите страни могат да се възползват. В случая са изпълнени всички законови процедури и е продължен процесът на одобрение, започнат преди няколко години. Затова МОСВ няма никакви обективни и законови основания да оттегли двете решения.
Какво следва?
Следващата стъпка, която е съгласно Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, е провеждане на Висш експертен екологичен съвет - специализиран състав, на който ще се разгледа актуализираният план за Пирин.