Закон за противодействие на необяснимото богатство иска шефът на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност Тодор Коларов. Пред БНР той изрази несъгласието си с основополагащия принцип, залегнал в законопроекта на вече бившия министър на правосъдието Маргарита Попова.
Да изчакаме да видим проектът, който ще изготви министърът на правосъдието. Може да бъдат направени съществени изменения, може да бъде изработен и нов проект. Аз самият се срещнах с Диана Ковачева и представих концепция, която отразява моите виждания за Закон за противодействие на необяснимото богатство, заяви Коларов.
По думите му комисията, която оглавява, е органът, който прилага закона, и трябва да има дистанция и разделение на властите. „Комисията и аз сме готови да предложим нашите виждания, да предложим какъв би бил един законопроект, но той ще бъде разгледан в НС, а ще бъде изработен от министъра на правосъдието“, обясни Коларов.
„В новия закон да се вземе предвид и съдебната практика, и опита, който имаме. Всички почти се обединиха около становището, че конфискацията, която не се базира на влязла в сила присъда, е начин на ефективно противодействие на тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта“, заяви Коларов.
„Не мога да се съглася, че основополагащият принцип, който беше залегнал при законопроекта на Маргарита Попова, а именно започване на гражданско производство без влязла в сила присъда, нарушава правата на гражданите и не се прилага в Европа, и в света, това не е вярно“, категоричен е Коларов.
За него бъдещият закон трябва да е закон за противодействие на необяснимото богатство. „Така да се нарича, това ще определи и приложното поле на закона. Говорейки за имущество, придобито от престъпна дейност, стесняваме приложното поле на закона и го правим неефективен в случаите, когато се опитваме да достигнем до високите етажи на тежката организирана престъпност и тежката политическа корупция. Много е трудно да се стигне със средствата на наказателното право до високите етажи и затова се използват механизмите за отнемане на необяснимото богатство“, подчерта Тодор Коларов.
Той заяви още, че с новия закон трябва да се доразвива статутът на комисията за отнемане на имущество, а не комисията да преминава към вариации, които биха им донесли дела в Европейския съд за правата на човека.
За делото на Алексей Петров, Коларов каза, че постоянна практика на комисията е висящи дела да не се коментират. „Тези дела са със съответен гриф. Тази година от нашата дейност има една индикация за ползите на държавата от обезпечено имущество на Алексей Петров. НАП прибра 2 млн. лева данъци, които очевидно не е могла да събере по друг начин. Наложени бяха определени мерки и НАП поиска вдигане на тези мерки и събра около 2 млн. данъци, които са били дължими“, каза Коларов.
За прането на пари Коларов каза, че е въведена концепцията за смесването на активи с установен и неустановен произход. „Тази концепция се прилага успешно в другите държави. Трябва да помислим и за нейното въвеждане у нас", каза още той.