Решението за оттегляне от проекта „Бургас-Александруполис“ не е мотивирано от икономически причини, а е вътрешно политическо решение, което се отнася персонално за министър Дянков. Това заяви пред БНР Пламен Русев, бивш директор на българския клон на проектната компания за строежа на тръбата.
В последно време в България настана време на стачки и вътрешни проблеми със силни викове за оставка на министри и по някакъв начин трябваше да бъде отклонено вниманието и вътрешно партийно позицията на министър Дянков да бъде затвърдена. Премиерът показа жълти картони на министрите, но никой премиер не показва жълти картони на вицепремиерите, там се показва направо червен картон, допълни Русев.
По проекта „Бургас-Александруполис“ беше обявено, че екологичната оценка ще даде отговор на въпроса дали ще се строи или не, но въпреки неколкократните опити за забавяне, документацията по ОВОС напълно отговаря на българските и европейските изисквания. Европа приема такъв ОВОС, включително разтоварването на буй. Имаше политически натиск, компанията беше принудена да предложи като основен вариант, вместо разтоварване на буй, разтоварване на пристанище.
„Бургас-Александруполис“ не е руски проект, крайно време е политиците да го разберат. Той може да се разглежда като продължение на каспийския нефтопровод, който докарва нефта от Каспийско море и го докарва до пристанище Новоросийск, откъдето нефтът тръгва за потребителите за Средиземноморския регион и Америка“, обясни Русев. Той посочи, че българската страна не би трябвало да прекратява проекта и да излиза от него, а можеше да потърси купувач на дяловото участие на България – единият е Казахската страната, а другият е собственикът на нефта „Шеврон".
„Сега на „Шеврон" му се дава прекрасната възможност за жълти стотинки да изкупи участието си в един стратегически обект. Когато владееш нефта и си платил за него много пари, ще искаш да участваш в него, в транспортирането му. Не може да дадеш на някой, който не познаваш, да отговаря за стока, която е милиарди долари в течение на годините. При положение че проектът "Бургас-Александруполис", както и за шистовия газ също има известна екологична съпротива, "Шеврон" може да изчакат. Този проект няма да се реализира в близките 3-4 години, защото той е пряко свързан с каспийски тръбопровод. Той доставя 32 млн. тона нефт, а след разширението ще доставя 65 млн. тона нефт", добави Пламен Русев.
За шистовия газ, Русев каза, че екологичните въздействия върху околната среда при добиването на шистов газ и при пренасянето на нефт са несравними. "При пренасянето на нефт въздействието върху околната среда е по-малко, отколкото въздействието примерно при една магистрала. При нефтопровода всичко е зарито под земята. Единствено опасният момент е разтоварването на нефта. Това е рискова операция, но когато става разтоварване се използват технологии, сравними с космическите. Масова е практиката на зареждане на самолети във въздуха. Това са сигурни системи. Единствената опасност при такива случаи е терористичен акт.
Основният аргумент, че този нефтен транспортен коридор много ще влияе на туризма в България е несъстоятелен. Най-големите инвестиции в туризма са в Дубай, а до тях са буевите съоръжения, а Червено море е много по-опасно, защото е по-топло от Черно море. 35 млн. долара е предвидената транзитна такса за България. А за миналата година събраната туристическа такса в Бургас е 120 000 лева. Най-големият туристически конгломерат е Несебър. Пряко сили ако съберат 3-4 млн. лева са много щастливи", каза още Русев.