Красимир Иванов е завършил медицина в Пловдив. След 6 години над учебниците разбрал, че дипломата не му гарантира достоен живот, защото трудно може да се осребри без връзки и още три години в университета за придобиване на специалност. Младежът е на 28 години и не желае да подава ръка с дланта надолу при всяка среща с родителите си, пише "Марица".
През 2015-а започва като медицински работник в известна пловдивска болница. Съвсем скоро разбира, че 600 лева след данъци не само не стигат за нормален живот, но и са унижение за човек, посветил се на тази хуманна и уж престижна професия. След лутанията из коридорите на академичната и медицинска система в България решава, че е млад и има време за промяна.
Година по-късно медикът взима заплата от 5000 лева на месец, но като охрана и служител на рецепцията на речен кораб. Откакто е захвърлил слушалките, разбира какво е да ти плащат като на бял човек. Не живее в лукс, но вече е успял да си купи жилище в центъра на Пловдив, има сигурност със спестяванията си и крои нови планове за живота си. И всичко това с парите, изкарани от круиза.
Как се случва всичко това?
Изкушението да търсиш работа извън България дебне всеки втори млад човек тук. На едната везна са сигурни финанси, запознанства с нови хора, интерес живот. От другата - късата писта и носталгията. Младият човек обаче не обича да планира с продължителна перспектива и обикновено решава бързо в полза на професионалното и житейско приключение. Напоследък все повече българи тръгват по пътя на Красимир и търсят работата на товарни и пътнически кораби.
Служител в пловдивска HR агенция разказва, че минималното заплащане за камериерка на круиз е 900 евро. Естествено има и бакшиш. Задължително изискване към кандидатите е владеенето на английски или немски. Пасажерите са предимно богати чужденци, над средната възраст, които няма как да бъдат обслужвани, ако служителят не знае език. Най-често българите, които кандидатстват за подобна работа, са млади хора с опит по хотелски вериги. Има и много младежи с дипломи от университета, чийто първи заплати обаче не стигат за насъщния.
За Красимир животът на кораб не е розов, но го мотивират парите. Нещо, с което не може да се похвали след завършването на Медицинския. Работата на вода не е лека. Ако си нает за охрана, не се сърдиш, ако се наложи няколко часа да заместваш на рецепцията. Понякога работиш до 70 часа седмично и имаш 14 дни платен отпуск. Сезонът обикновено започва през март и свършва в средата на ноември. Има обаче и коледни круизи, които продължават до началото на януари.
Длъжностите, които най-често предлагат агенциите за подбор на персонал, са от мениджър на ресторант до готвач, барман, охранител и камериерка. Настаняването и храната са безплатни, като обаче нямаш право да посещаваш местата за хранене заедно с гостите, разказва Красимир.
Каютите, в кои спи персоналът, не са от луксозните, но това се компенсира от красивите места, които виждаш по време на пътуването. Истинска почивка на кораба няма, това се случва, когато си на суша. Екипът, който се назначава, обикновено е от 25-35 души. През цялото време има задачи за изпълняване, ако няма какво да подреждаш в бара, те викат в кухнята - всеки помага в различните отдели, независимо каква е позицията му.
Дневният режим е като в казармата - ставаш рано сутрин, слагаш униформата, закусваш и следват дълги наряди до късно вечерта. След смяна си подготвяш отчета и почистваш работното място. И да не ти се ще, леглото те зове, споделя Иванов.
Документите, които са нужни за работа на кораб, включват задграничен паспорт, медицинско, свидетелство за съдимост, преведено на три езика, и формуляри, които ти дава агенцията за подбор на персонал.
Ако и тази есен не сполучите с доходна работа по специалността, корабът ще пътува и следващата пролет, отнасяйки със себе си още поне една дузина млади българи с хубави дипломи без покритие...
Източник: "Марица"