Сегашният премиер Бойко Борисов се ползва с най-високо доверие от всички министър-председатели на прехода с рекордните 54% одобрение. Втори и трети са съответно Симеон Сакскобурготски с 38% и Иван Костов с 37% подкрепа. На последно място е лидерът на БСП Сергей Станишев със скромните 26%.
Това съобщи директорът на МБМД Мирослава Радева, която представи книгата си "Общественото мнение в годините на прехода".
Президентът от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов е най-популярната личност на прехода, съобщи още Радева.
Тя съобщи, че преди 20 години средната възраст на българина е била 37 години, а при последното преброяване вече е 45 години, което по думите на социолога означава, че "той вече не е в репродуктивна възраст".
Политическите убеждения на българина също са се променили. Преди 20 години 42% са се определяли вляво, докато в настоящия момент 45% разполагат убежденията си в центъра по скалата "ляво дясно", обясни Радева.
Според нея сдружението на Меглена Кунева "България на гражданите" се оформя като нова центристка партия и има всички шансове да привлече към себе си всички недоволни от политическото управление на ГЕРБ.
За хората, обикновените редови хора на България, преходът не е свършил, заявява в началните страници на новата си книга "Общественото мнение в годините на прехода" социологът Мира Радева.
Радева признава, че в книгата си е отделила по-специално внимание на десницата в страната, отколкото на левицата. Прави анализ на реалностите и изводите от Кръглата маса, дала начало на прехода. Особено внимание е обърнала на управлението на ОДС - 1997-2001 г. В авторския й труд има доста страници, посветени на ролята на НДСВ, на нейния лидер и на електоралното развитие на партията. Главата, посветена на сегашните управляващи е под заглавие: "ГЕРБ - дясна претенция - леви избиратели", а на партията на Доган - "ДПС - вечният победител". Любопитни са и страниците, посветени на управлението на ромите, в които се говори за дълга на българите към тях и на електоралните манипулации по проблема. Преходът е представен и в рейтинги, а в една от финалните глави се говори за политическото безхаберие и ролята на лидерите у нас.